- IVLawFirm - https://ivlawfirm.com -

Какво трябва да знаете за особения залог

Обща характеристика и нормативна уредба

Особеният залог е един от способите за обезпечаване изпълнението на правни задължения. Правният режим на особеният залог се съдържа в Закона за особените залози („ЗОЗ) и е специален спрямо правилата по Закона за задълженията и договорите („ЗЗД“) и Търговския закон („ТЗ“), които уреждат реалния залог.

Основната и най-съществена характеристика на особения залог е, че възникването на заложното право не е обусловено от предаване на фактическата власт върху заложното имущество, което е заместено с вписване на договора за особен залог в публичен регистър – Централния регистър на особените залози („ЦРОЗ“). Вписването в ЦРОЗ създава необорима презумпция за знание у третите лица и гарантира противопоставимост на заложното право спрямо претенции на други кредитори към заложеното имущество.

Договор за особен залог

Особеният залог е винаги договорен, тъй като законът не урежда хипотези на законен особен залог.

По силата на договора за особен залог, заложният кредитор може да се удовлетвори предпочтително от заложените активи, в случай на неизпълнение на обезпеченото със залог задължение. Договорът е едностранен, тъй като поражда задължения само за едната страна – залогодателя.

Основнa характеристикa на договора за особен залог е, че той е формален договор (изисква се обикновена писмена форма или писмена форма с нотариална заверка на подписите, в изрично предвидените в закона случаи) и подлежи на вписване в ЦРОЗ. Поради действието на вписването,  залогът се счита учреден едва от момента на вписването му в ЦРОЗ.

Специалните правила, които уреждат особения залог, се съдържат в ЗОЗ. Субсидиарно приложение намират правилата на ТЗ, съответно на ЗЗД, в зависимост дали особеният залог е търговска сделка или не.

Особеният залог е търговска сделка и правилата на ТЗ се прилагат субсидиарно спрямо него в два случая:

  1. когато залогодателят е лицe, което притежава търговско качество и залогът е свързан с упражняваното от него занятие или
  2. когато особеният залог обезпечава задължение по търговска сделка.

Когато залогът няма характеристиките на търговска сделка, субсидиарно се прилагат правилата на ЗЗД.

Кой може да бъде залогодател ?

Страни по договора за особен залог са заложния кредитор и залогодателя.

Заложен кредитор може да бъде всяко лице.

Съгласно ЗОЗ залогодател може да бъде:

  1. Търговец;
  2. Лица, занимаващи се със стопанска дейност, съответно лица, предоставящи услуги с личен труд, упражняващи свободни професии;
  1. общини, които обезпечават общински дълг, поет при условията и по реда на Закона за общинския дълг;
  2. Фонда за гарантиране на влоговете в банките, когато обезпечава ползваните от него заеми;
  3. Юридически лица с нестопанска цел, които извършват стопанска дейност – относно извършваната от тях стопанска дейност.

Юридически лица с нестопанска цел („ЮЛНЦ“), които имат членове лица, занимаващи се със стопанска дейност, съответно лица, предоставящи услуги с личен труд, упражняващи свободни професии, могат да бъдат залогодател независимо от дейността, която осъществяват, докато ЮЛНЦ, които нямат членове лица, занимаващи се със стопанска дейност, съответно лица, предоставящи услуги с личен труд, упражняващи свободни професии могат да бъдат залогодател единствено по отношение на извършваната от тях стопанска дейност.

Законовото ограничение, съгласно което залогодател може да бъде само търговец или лице, занимаващо се със стопанска дейност, съответно лице, предоставящо услуги с личен труд, упражняващи свободни професии, не се прилага при залог на безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми, дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции и дружества с ограничена отговорност, както и на права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни.

Обект на особения залог – заложено имущество

ЗОЗ съдържа изброяване на вещите, които могат да бъдат обект на особен залог. Списъкът на обектите е разширен в сравнение с реалния залог по ЗЗД, което се дължи на обстоятелството, че договорът не е реален, тоест за да бъде сключен не е необходимо предаване на вещта.

Обект на особен залог може да бъде:

  1. Движими вещи с изключение на кораби и въздухоплавателни средства;

Обект на особен залог могат да бъдат и родово определени и бъдещи вещи. Бъдеща реколта може да се залага от текущата или следващата стопанска година. Възможно е обект на особен залог да е чужда вещ, в който случай ако към момента на пристъпване към изпълнение вещта все още не е станала собственост на залогодателя, заложният кредитор няма да може да упражни заложното си право. Такъв е например случаят, в който едно лице сключва договор за кредит с банка с цел финансиране на закупуването на определени (бъдещи) вещи, върху които кредитополучателят учредява особен залог в полза на банката.

Ако заложената вещ бъде преработена или присъединена, залогът следва новата вещ. Особеният залог се разпростира и върху принадлежностите и естествените плодове на вещта.

  1. Машини и съоръжения;
  2. Вземания, безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми;

Залогът на вземане има действие спрямо длъжника след съобщаването му. Особеното е, че ЗОЗ предвижда, че съобщаването на залога може да стане както от залогодателя, така и от заложния кредитор. Съобщаването се извършва в писмена форма, като ЗОЗ посочва изрично какво следва да е съдържанието на съобщението. Залогът обезпечава вземането и всички лихви и неустойки върху него.

  1. Дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции или дружества с ограничена отговорност;
  2. Права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни;
  3. Търговски предприятия;
  4. Селскостопанска продукция, суровини, стоки и материали;
  5. Съвкупности от вземания, от машини и съоръжения, от стоки или материали и от безналични ценни книжа, както и дялове на колективни инвестиционни схеми.

Залогът на съвкупност тежи върху всеки един от елементите ѝ до отделянето му от съвкупността. Той се простира и върху елементите, които впоследствие са внесени в съвкупността, като залогодателят не може да изважда елементи от съвкупността след като заложният кредитор е вписал пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ.

В случай на колизия между правата на кредитор със залог върху съвкупност и кредитори, които имат самостоятелни права върху отделни елементи от съвкупността се дава предимство на правата на следните лица:

  1. Продавач на вещ или право, чието вземане за цената е обезпечено със залог върху вещта или правото;
  2. Лице, което е предоставило заем за придобиване на вещта или правото, и има учреден в негова полза залог върху тази вещ или това право;
  3. Продавач, който е запазил собствеността си до изплащане на цената;
  4. Лизингодател.

Правата на тези лица са противопоставими спрямо кредитора, в полза на който е учреден особен залог на съвкупност, в случай, че продажбата, съответно залогът или лизингът, са вписани в ЦРОЗ в 14-дневен срок от сключване на съответната сделка.

Форма на договора за особен залог

За да бъде действителен, договорът за особен залог следва да е сключен в обикновена писмена форма. От това общо правило има няколко изключения, а именно:

  1. Особен залог на търговско предприятие следва да се сключи в писмена форма с нотариална заверка на подписите;
  2. Особен залог на дружествени дялове следва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

Вписване на особения залог

Особеният залог подлежи на вписване по партида на залогодателя в ЦРОЗ. Този регистър е публичен и всяко трето лице може да прави справки или да иска издаването на удостоверение за наличието или липсата на вписано обстоятелство. Вписаните обстоятелства се считат известни на трети добросъвестни лица (т.н. оповестително действие). Учреденият залог се счита противопоставим на третите лица от момента на вписването. Това означава, че заложният кредитор може да се удовлетвори преди другите кредитори на залогодателя, както и че всяко лице, на което залогът може да бъде противопоставен, придобива правото върху заложеното имущество обременено със залог и има положението на залогодател.

Вписването има действие 5 години, като може да бъде подновено преди да е изтекъл срокът.

Залогът върху безналични ценни книжа не се вписва в ЦРОЗ, а в Централен депозитар. Ако са заложени държавни ценни книжа, залогът се вписва в регистрите за държавни ценни книжа.

Залогът върху дружествени дялове не се вписва в ЦРОЗ, а в търговския регистър по партидата на дружеството, чиито дружествени дялове се залагат.

Залог върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни не се вписва в ЦРОЗ, а в Патентното ведомство на Република България.

Залогът на търговско предприятие се вписва в търговския регистър по партидата на залогодателя. За да бъде противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, договорът за особен залог следва да бъде вписан и в съответния регистър (т.н. вторично вписване):

  1. при движими вещи – в ЦРОЗ;
  2. при безналични ценни книжа –в Централен депозитар, съответно в регистъра за държавни ценни книжа;
  3. в случай на вземания – в ЦРОЗ;
  4. при недвижими имоти – в имотен регистър;
  5. при обекти на индустриалната собственост – в Патентното ведомство на Република България.

Изпълнение върху заложено имущество

Съгласно ЗОЗ заложният кредитор може извънсъдебно да продаде заложеното имущество (т.н. частна продажба), при положение, че впише пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ. Законодателят изисква, освен вписване на пристъпване към изпълнение в регистъра, заложният кредитор да уведоми в писмена форма залогодателя за пристъпване към изпълнение.

Извършената продажба от заложния кредитор погасява само залозите, учредени по ЗОЗ, докато всички останали обезпечения върху продаденото имущество, както и наложени върху него обезпечителни мерки, се запазват.

Цената, получена след продажбата на заложеното имущество от кредитор, се предава на т. нар. депозитар, който може да бъде адвокат или регистриран одитор. Депозитарят изготвя списък на лицата, имащи право върху заложеното имущество, въз основа на данни от ЦРОЗ. Ако имуществото не стига за удовлетворяване на всички кредитори, депозитарят изготвя разпределение.

Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.