Според Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) недвижимите имоти се облагат с местен данък. Съгласно разяснение на Националната агенция за приходите № 3-568 от 10.05.2021 г., облагането следва да се извършва на база предназначението на имота, установено в одобрения инвестиционен план и в другите строителни книжа. НАП в своето разяснение заявява също, че при несъответствие между това предназначение и фактическото такова, действителното положение е от значение. Законът за устройство на територията (ЗУТ) обаче също съдържа относима разпоредба, според която не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Законът предвижда и санкция при установяване на нарушения.
Това поставя следния въпрос – при положение, че голяма част от ателиетата се използват от собствениците им като жилища, могат ли и да се декларират в общината и да се облагат като такива, ако не е променено предназначението на имота по предвидения от закона ред?
Становища на НАП в отговор на този въпрос са издавани неколкократно и трайно изявяват позицията на Агенцията, че въпреки уредбата в ЗУТ и санкциите, предвидени в закона, много недвижими имоти – от които и ателиета, фактически се използват като жилища и би следвало да се облагат като такива. В свое становище заместник изпълнителният директор на НАП заявява също и че ателие може да се ползва от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 на ЗМДТ, според която за имот, който е основно жилище, се дължи данък с 50% намаление. За целта ателието трябва отговаря на дефиницията за „жилище“, дадена в ЗУТ – „съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди“; и да се определя като основно жилище съгласно дефиницията в ЗМДТ – „имот, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината“.
Застъпване на тази позиция се наблюдава освен в становищата на НАП и в съдебната практика на административните съдилища. Така се стига до един ясен и уеднаквен режим на данъчно облагане на имотите, които се използват като жилищни, без значение какво е предназначението им, установено в одобрения инвестиционен план и в другите строителни книжа.
