Практическата важност на отговора на въпроса какъв точно договор сключваме, оставяйки автомобил на платен паркинг, се обосновава най-вече от последиците, които настъпват при евентуална кражба на автомобила, природно бедствие или проявата на каквото и да е друго обстоятелство, засягащо целостта на автомобила или водещо до погиване на автомобила.
Прилагайки правилата на сключен договор за влог, последицата от едно евентуално засягане на вещта би била, че държателят на паркинга (бил той собственик или наемател) ще следва да обезщети собственика на автомобила за нанесените поражения по автомобила му. Прилагайки правилата на сключен договор за наем на паркомясто, би означавало, че при едно евентуално засягане целостта на автомобила, негативните последици ще си останат само за собственика на автомобила, защото вещта погива за негова сметка.
Оставен на платен паркинг автомобил през призмата на договор за влог
Какво представлява договора за влог (чл. 250 – чл. 257 ЗЗД)?
Страните по договор за влог са:
- влогодател – в конкретния пример с паркинга, това е лицето, което оставя автомобила си на паркинга;
- влогоприемател – лицето, което е държател на паркинга.
С договор за влог влогоприемателят поема задължение да пази безвъзмездно или срещу заплащане предадената му от влогодателя движима вещ и да я върне при поискване или на уговорения срок. Договорът за влог е реален договор, което означава, че предаването на вещта – автомобила в конкретния пример, е от значение за момента на сключването му. Договорът е и неформален – не е необходима писмена форма за сключването му, за да бъде той валиден. Задължението на влогоприемателя е да приеме вещта, да я пази с грижата на добър стопанин и да я върне, като носи пълна имуществена отговорност за вещта, която е получил, освен ако докаже, че загубата се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.
Преобладаваща съдебна практика
Обща/трайна е формираната съдебна практика по отношение на квалифицирането на договор за възлагане охраняването на автомобил на паркинг срещу заплащане именно като договор за влог.
Впечатление прави, че съдилищата, преценявайки дали договорът е за влог, обсъждат и вземат предвид особености и детайли от фактическата обстановка по делата, като:
- обстоятелства дали лице е поело задължение да охранява процесното МПС, което от своя страна сочело на сключен договор за влог, а не за наем на паркомясто;
- дали е налице поемане на задължение на държател на паркинг да пази и върне процесния лек автомобил и фактическото предаване на вещта;
- налично ли е съвпадение на волеизявленията на лицата, лек автомобил да бъде паркиран на паркинг стопанисван от насрещната страна по делото;
- има ли достатъчно събрани писмени и гласни доказателства, с които да се доказва предоставяне на съхранение на автомобил в паркинг, срещу уговорено месечно възнаграждение в определен размер и насрещното задължение на влогоприемателя да пази от повреди и унищожение приетия автомобил;
- недвижимият имот, който се предоставя от държателя му, използва ли се именно като паркинг и др.
Следователно множество детайли от фактическата обстановка са от значение, за да се квалифицира правилно един договор за оставяне на автомобил на паркинг за пазене срещу възнаграждение. Преценявайки фактите, съдилищата по-често в практиката вземат решението, че договор за оставяне на автомобил на паркинг е договор за влог.
Оставен автомобил на платен паркинг, разгледан през призмата на договор за наем на пространство-паркомясто.
В правния мир съществуват и решения на съдилищата, в които договорът за оставяне на автомобил на паркинг, се квалифицира като договор за наем на паркомясто/пространство, а не като договор за влог.
Всъщност договорът за наем е договор, с който се предоставя недвижима вещ от едно лице – наемодател, на друго – наемател, която вещ да се ползва за определено време и при заплащането на определено възнаграждение.
Договорът за наем също е неформален договор, като договора за влог – тоест, може да бъде сключен и устно. Счита се сключен с постигането на самото съгласие между страните, без да е нужно да се предава вещта.
Както вече беше посочено, някои съдилища смятат, че предоставянето на едно лице за възмездно ползване на паркомясто от платен паркинг от страна на друго лице, за определен период срещу определена цена, се счита за сключен договор за наем. Съдилищата в мотивите си обосновават, че такъв договор е договор за наем, тълкувайки изразената от субекти воля, а именно, че страните са постигнали съгласие относно съществените елементи на договора за наем по чл. 228 и следващите от ЗЗД.
Дали наемаме паркомясто или влагаме автомобила си за пазене? – Според мен, основополагащо при определяне на вида договор е каква всъщност е уговорката между страните: дали е за предоставяне на паркомясто, или е за предоставяне на автомобил за пазене и съхранение срещу възнаграждение, или другояче казано – какъв е предметът на договора.
Заслужава си да се споменат и доводите на съдиите, които са се обосновали, че паркирането на кола на паркинг е договор за влог, а не договор за наем на паркомясто, защото доколкото лицето – държател на паркинга никога не е губило фактическото държане върху паркинга, договорът не е за наем, а за влог. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че никъде не е уговаряно лицето, паркиращо автомобила си, да ползва конкретно паркомясто. Доколкото задължение на служителят е да определи мястото на паркиране, при всяко навлизане на територията на паркинга, водачът на автомобила може да бъде насочван към различно паркомясто и това няма отношение към валидността на съглашението.
Някои страни по делата се опитват да обосновават, че договорът не е за влог, а е за наем, когато паркингът не е охраняем. Но дали това обстоятелство е от значение за определяне вида на договора? – По-скоро не, каквито са и изводите на част от съдилищата, обосновавайки отрицателния си отговор с факта, че действително, предоставянето на охрана на паркинг способства в по – голяма степен за опазване на предадената на влог вещ. Осигуряването на охрана обаче не е сред задължителните характеристики на договора за влог и неосигуряването на такава не променя нито характера на съглашението, нито задълженията на влогоприемателя по пазене на вещта с грижата на добрия стопанин, което се обективира когато например служителят на паркинга съобщи за кражба на автомобила от паркинга своевременно или се опита да предотврати кражба/пожар или каквото и да е погиване на вещта.
Решение по развитие на правото от 29.11.2022г., ВКС, IV ГО.
Каквито и да са различните субективни виждания и възприятия на страните по делата и на съдилищата по отношение на вида на договора, ВКС се произнесе с Решение по развитие на правото съвсем наскоро.
Правният въпрос, обосновал допустимостта на касационно обжалване, е дали позиционирането на автомобил в ограден надземен паркинг с пропускателен режим чрез бариера и служител, срещу заплащане на договорено възнаграждение, представлява предаване на фактическата власт върху автомобила от водача му на управляващия паркинга и тези факти изпълват ли фактическия състав на договора за влог.
В мотивите на решението си, съставът на ВКС обобщава особеностите на договора за влог и приема, че когато се установи, че едно лице (да речем лицето Х) е възложило на друго (лицето У) да му охранява автомобила на паркинг, намиращ се в държане на лицето У и лицето У е приело да извърши услугата по охраняване на автомобила (като този факт се установява както с доказателствата за платен паркинг, така и от наличната при лицето У документация за приемане на автомобила за пазене), отговорността, която се приписва на лицето У е отговорност на влогоприемател по договора за влог и че реализирането на всички тези факти, изпълва фактическия състав на договора за влог.
