Банката не е страна по производствата за установяване недействителността на извършени прихващания

Начало » Публикации » Банката не е страна по производствата за установяване недействителността на извършени прихващания

В последното си тълкувателно решение (Тълкувателно решение № 1/2019 по тълкувателно дело 1/2019 на ОСТК) Върховният касационен съд („ВКС“) постанови, че банка в производство по несъстоятелност не е страна по делата за установяване недействителността на извършените от нея или нейните кредитори прихващания.

ВКС обосновава своя извод със следните аргументи:

  • Производството по несъстоятелност на банка по Закона за банковата несъстоятелност („ЗБН“) е специално по отношение на общото производство по несъстоятелност на търговци, уредено в Търговския закон.
  • Една от целите на производството е бързината при справедливото удовлетворяване на вземанията на вложителите и другите кредитори на банката.
  • Особената цел на производството определя и принципите за нейното постигане – защита интересите на вложителите и кредиторите на банката и защита на обществения интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система.

В мотивите към решението си ВКС разглежда и конкретните проявления на тези основни положения в уредбата на производството по банкова несъстоятелност:

  • Банката не може да обжалва решението за откриване на производството по несъстоятелност чрез управителните си органи.
  • ЗБН не предвижда възможност за оздравяване на банката-длъжник и не е възможно тя да продължи съществуването си като правен субект след прекратяване на производството по несъстоятелност.
  • В ЗБН изрично са изброени лицата, на които е признато право на възражение и иск за защита срещу предявените вземания на кредитори.
  • С решението за откриване на производството по несъстоятелност се прекратяват правомощията на управителните й органи и тя се лишава от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
  • За разлика от Търговския закон органите на банката са лишени напълно от управителните и представителните си функции.
  • Тези функции са предоставени на синдика и той е единственият, който може да представлява банката в производствата по отменителните искове.
  • Тъй като синдикът не може да участва в две различни процесуални качества на двете насрещни страни в процес по иск за установяване недействителността на извършените от банката или неин кредитор прихващания, то ответник по такъв иск е само другата страна по оспореното отношение – извършилият прихващането кредитор.

ВКС посочва още че в производството по несъстоятелност синдикът е орган на несъстоятелността и представлява масата на несъстоятелността. Той отговаря за събиране на вземанията и за удовлетворяване интересите на кредиторите. Въз основа на посочените по-горе особени цели и принципи на производството ВКС достига до извод, че ЗБН урежда несъстоятелната банка като управлявана от синдика маса на несъстоятелността. Следователно е невъзможно между нея и синдика да възникне спор, какъвто по същността си е този в производствата по отменителните искове.

ВКС изключва извода, че банката може да бъде ответник по разглежданите искове независимо от разпоредбите за начина за определяне на възнаграждението на особен представител в образуваните производства.

Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични практики на Върховния касационен съд.  Настоящото не представлява юридически съвет.  За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.