В последното си тълкувателно решение (Тълкувателно решение № 1/2019 по тълкувателно дело 1/2019 на ОСТК) Върховният касационен съд („ВКС“) постанови, че банка в производство по несъстоятелност не е страна по делата за установяване недействителността на извършените от нея или нейните кредитори прихващания.
ВКС обосновава своя извод със следните аргументи:
- Производството по несъстоятелност на банка по Закона за банковата несъстоятелност („ЗБН“) е специално по отношение на общото производство по несъстоятелност на търговци, уредено в Търговския закон.
- Една от целите на производството е бързината при справедливото удовлетворяване на вземанията на вложителите и другите кредитори на банката.
- Особената цел на производството определя и принципите за нейното постигане – защита интересите на вложителите и кредиторите на банката и защита на обществения интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система.
В мотивите към решението си ВКС разглежда и конкретните проявления на тези основни положения в уредбата на производството по банкова несъстоятелност:
- Банката не може да обжалва решението за откриване на производството по несъстоятелност чрез управителните си органи.
- ЗБН не предвижда възможност за оздравяване на банката-длъжник и не е възможно тя да продължи съществуването си като правен субект след прекратяване на производството по несъстоятелност.
- В ЗБН изрично са изброени лицата, на които е признато право на възражение и иск за защита срещу предявените вземания на кредитори.
- С решението за откриване на производството по несъстоятелност се прекратяват правомощията на управителните й органи и тя се лишава от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
- За разлика от Търговския закон органите на банката са лишени напълно от управителните и представителните си функции.
- Тези функции са предоставени на синдика и той е единственият, който може да представлява банката в производствата по отменителните искове.
- Тъй като синдикът не може да участва в две различни процесуални качества на двете насрещни страни в процес по иск за установяване недействителността на извършените от банката или неин кредитор прихващания, то ответник по такъв иск е само другата страна по оспореното отношение – извършилият прихващането кредитор.
ВКС посочва още че в производството по несъстоятелност синдикът е орган на несъстоятелността и представлява масата на несъстоятелността. Той отговаря за събиране на вземанията и за удовлетворяване интересите на кредиторите. Въз основа на посочените по-горе особени цели и принципи на производството ВКС достига до извод, че ЗБН урежда несъстоятелната банка като управлявана от синдика маса на несъстоятелността. Следователно е невъзможно между нея и синдика да възникне спор, какъвто по същността си е този в производствата по отменителните искове.
ВКС изключва извода, че банката може да бъде ответник по разглежданите искове независимо от разпоредбите за начина за определяне на възнаграждението на особен представител в образуваните производства.
