С Решение от 28.05.2020 г. на Европейския съд по правата на човека („ЕСПЧ“) България е осъдена за нарушаване на правото на г-н Йордан Антонов мирно да се ползва от своята собственост. Нарушен е член 1 на Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“).
Решението на ЕСПЧ е постановено единодушно. То слага край на абсурдната ситуация, при която едно лице, въпреки окончателните съдебни решения в негова полза, години наред не е могло да получи възстановяване на неправомерно събрани данъци.
Фактите по случая
- През 2001 г. на г-н Антонов е бил издаден ревизионен акт с определени задължения за данък върху доходите и ДДС. Г-н Антонов по това време е бил представляващ земеделска кооперация. Върховният административен съд („ВАС“) е отказал да разгледа жалбата на г-н Антонов срещу ревизионния акт поради пропуснат срок за обжалване.
- През 2003 г. данъчните органи са отказали поисканата от г-н Антонов отмяна на ревизията и провеждане на нова ревизия за същите периоди. Отказът е бил отменен със съдебно решение. Съдът е установил съществени нарушения по ревизията: проведена е била на физическо лице за задължения на кооперацията.
- През 2004 г. е бил издаден нов ревизионен акт с определени задължения за данък върху доходите и ДДС за същите периоди като първата ревизия. Ревизионният акт е бил отменен на две инстанции, окончателно през 2007 г. от ВАС с идентични мотиви: проведена ревизия на физическо лице за задължения на кооперацията.
- В периода 2003 г.-2008 г. данъчните органи са събрали принудително сумите за данъци и лихви.
- През 2007 г. г-н Антонов е подал две искания за възстановяване на недължимо събраните суми по ревизионните актове. Данъчните органи са отказали. Двата отказа са били отменени с решения на ВАС от 11.2008 г. и 15.12.2008 г.
- През 2008 г. г-н Антонов е подал нови искания за възстановяване на недължимо събраните суми. Отново без успех.
- През 2009 г. данъчните органи са поискали по съдебен ред обявяването на решенията на ВАС от 11.2008 г. и 15.12.2008 г. за нищожни, както и възобновяване на производството. Исканията са били отхвърлени от компетентните съдилища поради липса на законовите предпоставки за нищожност и възобновяване.
- През 2009 г. г-н Антонов се е опитал да получи обезщетение на претърпените от него вреди по съдебен ред. ВАС е отхвърлил исковете му през 2010 г.
- През 2010 г. г-н Антонов е подал жалба в ЕСПЧ.
- През 2012 г. данъчните органи са възстановили на г-н Антонов недължимо събраните данъци заедно с лихвите.
От 2001 г. досега българското законодателство е претърпяло промени. Горното няма за цел да предложи решение, а единствено – да ориентира в причината за делото в ЕСПЧ.
Основните позиции на страните по делото в ЕСПЧ
Позицията на г-н Антонов:
- Двете решения на ВАС, от 28.11.2008 г. и 15.12.2008 г., са задължили данъчните органи да му възстановят недължимо събраните данъци и съответните лихви;
- Данъчните органи са инициирали процедури в опити да забавят възстановяването;
- Междувременно, действия по принудително изпълнение са били предприети – активи на г-н Антонов са били блокирани и продадени на публична продан;
- Данъчните органи са възстановили на г-н Антонов недължимо събраните суми през 2012 г., т.е. след близо четири години;
- За този период той е бил принуден да се защитава по множество процедури, поставен е бил в състояние на несигурност в резултат на необоснована намеса на държавата в правата му по член 1 на Протокол 1 към Конвенцията.
Позицията на България:
- Задължението за връщане на сумите е възникнало за държавата едва с решението от 2012 г., с което съдът е отхвърлил искането на данъчната администрация за обявяване на нищожност на решението на ВАС от 28.11.2008 г.;
- Не е била налице забава при възстановяването през 2012 г.;
- Исковете на данъчните органи за нищожност са били законосъобразни, в защита на публичния интерес и без надхвърляне на мярката за преценяване на данъчните органи по гарантиране на събирането на данъци.
Решението на ЕСПЧ
ЕСПЧ е приел жалбата на г-н Антонов за допустима и основателна. Държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя:
- Неимуществени вреди в размер на 3 500.00 евро – независимо че към момента на постановяване на решението държавата вече е възстановила данъците и лихвите на жалбоподателя;
- Съдебно-деловодни разноски в размер на 1 930.00 евро.
Решението на ЕСПЧ е обосновало отговорността на държавата в конкретния случай и е утвърдило следните принципи:
- Един дълг може да бъде „собственост” по смисъла на член 1 на Протокол 1 към Конвенцията, ако е установено в достатъчна степен, че подлежи на принудително изпълнение. Невъзможността на жалбоподателя да получи своевременно изпълнение на решение в негова полза представлява нарушение на правото на лицето мирно да се ползва от собствеността си.
- Легитимните очаквания на лицето недължимо събраните данъци да му бъдат възстановени представляват „собственост” по смисъла на член 1 на Протокол 1 към Конвенцията. В случая жалбоподателят е имал две съдебни решения в негова полза и предвидена процедура за възстановяване.
- Забавата при изпълнение на окончателни решения относно данъчни задължения и възстановяване на недължимо платени данъци нарушава правото на мирно ползване на собствеността и попада в обхвата на член 1 на Протокол 1 към Конвенцията.
- Нарушение на член 1 на Протокол 1 към Конвенцията е налице и когато условията за възстановяване налагат прекомерна тежест на засегнатото лице или съществено засягат неговата финансова сигурност.
- Данъчните органи имат право на преценка и ефективни действия по събиране на данъчни задължения с всички законни средства. В случая, данъчните органи упорито са инициирали дела при изначална очевидна липса на шанс за успех. Не е доказано, че техните многократно отхвърлени действия са били основателни при обстоятелствата по този случай. Това е довело до необосновано забавяне на възстановяването на данъка.
- ЕСПЧ взема предвид също така наличието и ефективността на средствата по националното право засегнатото лице да постигне обезщетяване на вреди. В случая, жалбоподателят се е опитал да се защити по националното право, но без успех.
Независимо от законодателните промени от 2001 г. досега, конкретното решение на ЕСПЧ е актуално и от съществено значение за защита на права при данъчен произвол.
То потвърждава принципи и изводи от трайната практика на ЕСПЧ, в това число – приложимостта на член 1 на Протокол 1 към Конвенцията и по отношение на данъчни задължения.
Сезиране на ЕСПЧ в хипотези на невъзстановяване на недължимо събрани данъци е възможно, след изчерпване на националния ред за защита и при наличие на останалите предпоставки за допустимост на жалбата.
