Всеки ден 20 милиарда имейла и 150 милиона социални медийни постове биват написани, а в ЕС се извършват 650 милиона онлайн търсения. Глобалните правила за корпоративния данък са на над сто години и не са в крак с бума в цифровата икономика. Те са предназначени за бизнеса с физическо присъствие, което означава, че едно дружество трябва физически да присъства в дадена държава, за да бъде обложено там. Компаниите, които правят бизнес и генерират стойност онлайн, вече растат много по-бързо от икономиката като цяло, но днешните правила не могат ефективно да облагат печалбите, генерирани предимно от потребителските данни. Средно фирмите, които рабтят с и в дигитална среда са изправени пред ефективна данъчна ставка от едва 9,5%, в сравнение с 23,2% за традиционните бизнес модели.
Какви са основните проблеми?
Днешните международни правила за корпоративен данък не са подходящи за реалностите на съвременната глобална икономика и не обхващат бизнес модели, които могат да реализират печалба от цифрови услуги в дадена страна, без имат физическо присъствие. Настоящите данъчни правила не успяват да разпознаят новите начини, по които се създават печалби в цифровия свят и по-специално ролята, която потребителите играят за генерирането на стойност за цифровите компании. В резултат на това съществува разминаване – или „несъответствие“ – между мястото, където се създава стойност и където се плащат данъци.
Създаване на стойност в цифровата икономика
В цифровата икономика стойността често се създава от комбинация от алгоритми, потребителски данни, търговски функции и знания. Например потребителят допринася за създаването на стойност, като споделя предпочитанията си (например, харесва страница) на форум на социалните медии. Тези данни ще бъдат използвани по-късно и ще генерират приходи от целева реклама (директен маркетинг). Печалбите не се облагат непременно в страната на потребителя (и зрителя на рекламата), а в страната, където са разработени рекламните алгоритми например. Това означава, че приноса на потребителите към печалбата не се взема предвид, когато дружеството е обложено с данък.
Съгласно предложените нови правила държавите-членки ще могат да облагат печалбите, генерирани на тяхна територия, дори ако тези дружества нямат физическо присъствие там. Дадено предприятие се счита за притежаващо значително цифрово присъствие в държава-членка, ако отговаря на един от следните критерии:
- Има повече от 7 милиона евро годишни приходи от цифрови услуги в държава-членка
- Има повече от 100 000 потребители, които достъпват цифровите му услуги в държава-членка през данъчна година
- Повече от 3000 бизнес договора за цифрови услуги се създават между фирмата и бизнес потребителите в данъчна година
Тази реформа разглежда два от основните проблеми, които държавите-членки срещат при облагането с цифрови дейности:
- Първо, вече няма да е необходимо дружеството да се намира физически в държава-членка, за да бъде данъчно обложено. Значително цифрово присъствие ще позволи на държавите-членки да облагат печалбите, генерирани на тяхна територия.
- Второ, фактори като потребителските данни ще бъдат взети предвид при разпределянето на печалбите, тъй като те играят все по-важна роля в създаването на стойност за компаниите.
Какво е междинното решение?
Междинният данък би бил насочен към най-спешните празнини и пропуски в данъчното облагане на цифровите дейности. Мярката гарантира, че тези дейности, които понастоящем не се облагат ефективно, ще започнат да генерират незабавни приходи за държавите-членки. Целта е да се гарантира равнопоставеност за всички предприятия, независимо дали са на базата на ЕС или извън ЕС, големи или малки, повече или по-малко цифровизирани.
Днешното предложение за междинен цифров данък ще обезсърчи държавите-членки да търсят свои собствени разнообразни решения на предизвикателствата, пред които са изправени, което би създало съвкупност от национални решения, рискувайки фрагментацията на единния пазар. Значителен брой държави-членки вече са започнали да предприемат такива мерки.
Ако бъде постигнато съгласие на първо време, тази мярка ще се прилага само докато държавите-членки не се договорят и не изпълнят предложените в бъдеще реформи в своите системи за корпоративен данък.
Как ще работи данъкът?
Междинният данък ще се прилага за два основни вида цифрови услуги, които не биха могли да съществуват в настоящата им форма без участието на потребителите. Общата характеристика на тези услуги е, че те са силно зависими от използването на потребителското участие или данните, получени от потребителите като начин за генериране на приходи.
- Първо, тя ще обхваща услуги, при които основната стойност се създава от потребителските данни, било чрез рекламиране, или чрез продажбата на данни, събрани от компании като социални медии или търсачки.
- Второ, ще обхване услугите за предоставяне на цифрови платформи, които улесняват взаимодействието между потребителите, които след това могат да обменят стоки и услуги чрез платформата (например приложения за продажби между портебители от вида пиър-то-пиър).
Предложението за междинен данък се съсредоточава върху дейности с най-голяма разлика между създадената стойност и способността на държавите-членки да ги облагат – основно в случаите, когато участието на потребителите и приносът на потребителите играят централна роля в създаването на стойност. Данъкът ще се събира от държавите-членки, в които се намират потребителите. Редица държави вече имат подобен данък, включително Израел, Индия и някои американски щати.
Приходите ще се събират от държавите-членки, в които се намират потребителите, и ще се прилагат само за дружества с общ годишен приход в световен мащаб от 750 милиона евро и годишни приходи от ЕС от 50 милиона евро. Първият праг ще ограничи данъка до дружества от определен мащаб и ще осигури правна сигурност за дружествата и данъчните органи при определянето на това кой е данъчно задълженият. Същевременно това ще помогне да се гарантира, че по-малките стартиращи фирми и предприятията в процес на развитие ще останат незасегнати. Вторият праг ще гарантира, че данъкът се прилага само за компании със значителен цифров отпечатък в ЕС. Вторият праг ще гарантира, че данъкът се прилага само за компании със значителен цифров отпечатък в ЕС.
Приблизително 5 милиарда евро годишни приходи могат да бъдат генерирани за държавите-членки, ако данъкът се прилага в размер на 3%. Тази единна ставка, прилагана в целия ЕС, би спомогнала за избягването на избор на най-преференциална данъчна ставка и изкривяване на единния пазар. Предложената ставка от 3% беше избрана след внимателен анализ на много различни фактори и въздействия, включително данъчните тежести на предприятията с различни маржове. Този данък ще се прилага само като временна мярка, докато не бъдат осъществени актуализираните правила за корпоративния данък в подкрепа на цифровата икономика.
Как точно ще знаят държавите-членки кога се дължи данъкът и как ще го събират?
Както при всички останали данъци, междинният данък се основава на система за деклариране от самите данъкоплатците. Държавите-членки ще могат да извършват данъчни ревизии, за да проверят дали данъкоплатците изпълняват задълженията си (както в традиционната икономика). Ще бъде създаден цифров портал, известен като „Едно гише“, който ще помогне на компаниите да се изпълняват задълженията си. Като част от тази система, една държава-членка ще отговаря за идентифицирането на данъкоплатеца, събирането на данъка и разпределянето му на други държави-членки, когато това е целесъобразно.
Кога ще бъде прекратен междинния данък? Как ще се подходи с прехода?
Целта на този данък е временно решение, което да помогне на държавите-членки да възстановят някои приходи и да се справят с непосредствените рискове за конкурентоспособността в ЕС, докато общото решение на ЕС се обсъжда, разработва и прилага от държавите-членки. По-цялостното решение ще даде на държавите-членки правото да облагат с данъци цифровите дейности с корпоративните правила за корпоративно данъчно облагане и ще обхване и концепцията за „създаване на стойност на потребителите“, към която се прилага временния данък. Следователно няма да има нужда тя да остане в сила, след като бъдат въведени окончателните, постоянни данъчни правила за цифровата икономика.