Авансовото плащане, предвидено в член 29, ал. 1 от Закон за енергията от възобновяеми източници („ЗЕВИ“), се дължи и в случаите, когато при подаване на искане за присъединяване производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници декларира, че няма да ползва преференциите по член 31 и 32.
Аргументите ни, обосноваващи това мнение са:
В разпоредбата на член 25 от ЗЕВИ е предвидено следното:
„Разпоредбата на член 23 не се прилага за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, когато при подаване на искане за присъединяване производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници декларира, че няма да ползва преференциите по членове 31 и 32.“
Член 25 ЗЕВИ изключва приложението на член 23 от ЗЕВИ относно правилата и реда за присъединяване. Съответно при подаване на заявление за присъединяване на проекти, които няма да ползват преференциални цени на изкупуване на произведената от тях електрическа енергия не се дължи и предвидената в ал. 8 от същата разпоредба гаранция за участие в процедурата в размер 5000 лв. на мегават (МW) заявена мощност за присъединяване.
Член 26 ЗЕВИ указва кой е редът за подаване на искания за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа за проектите попадащи в изключението на чл. 25, а именно това са условията и реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно член 29, ал. 10 от ЗЕВИ „Предварителният договор и договорът за присъединяване се сключват при условията и по реда на наредбата по член 116, ал. 7 от ЗЕ.“ Наредбата по член 116, ал. 7 от ЗЕ е Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи („Наредбата“).
В член 81, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че „Присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници не се обвързва с одобряваните ежегодно електрически мощности по реда на член 22 ЗЕВИ и за тях не е в сила реда за присъединяване по член 23 ЗЕВИ, когато:
- са обекти по реда на член 24, т. 2, 3 и 4 ЗЕВИ;
- са обекти по реда на член 25 ЗЕВИ, за които заявителите са декларирали, че няма да ползват преференциите по член 31 и 32 ЗЕВИ.“
Самият ред за присъединяване, описан в Наредбата, се прилага и в хипотезата на член 25 от ЗЕВИ, като в този случай и ЗЕВИ и Наредбата посочват единствено, че не се прилага член 23 от ЗЕВИ, където е предвидено единствено внасянето на гаранция за участие.
Нито един от двата нормативни акта не дерогира приложението на член 29 от ЗЕВИ, където е предвидено авансово плащане в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) инсталирана мощност на бъдещия енергиен обект, когато инсталираната мощност е по-голяма от 5 MW.
Напротив, член 29, ал. 1 ЗЕВИ реферира общо към всички производители на енергия от ВЕИ „(1) При сключване на предварителен договор за присъединяване производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници дължи на преносното или съответното разпределително предприятие, което го присъединява, авансово плащане в размер на […..]“
Друг аргумент в тази насока е и подкрепя горния извод и разпоредбата на член 82, ал. 3 от Наредбата, съгласно който „При подписване на предварителния договор мрежовият оператор издава фактура за дължимо авансово плащане в съответствие с член 29, ал. 1 ЗЕВИ.“
Разпоредбата на член 29, ал. 1 ЗЕВИ (плащането на депозит в размер на 50 000 лева на MwH при предварителен договор за присъединяване) се прилага и по отношение на проект, който не получава преференциални цени за изкупуване, независимо, че енергията е от ВЕИ.
