Договорът за гледане и издръжка е съглашение, по силата на което едната страна, наречена прехвърлител, се задължава да прехвърли свое имуществено, неимуществено право или съвкупност от права срещу задължението на другата страна, наречена приобретател, да полага необходимите грижи и предоставя издръжка в негова полза.
Договорът за гледане и издръжка е ненаименован договор. Това означава, че не съществува легална дефиниция или специални разпоредби в Закона за задълженията и договорите („ЗЗД“) за неговата същност. При уреждането му се прилага изключително волята на страните, общите принципи на облигационното право и по аналогия разпоредбите на договора за покупко-продажба. Допустимостта на договора за издръжка и гледане произтича от общия принцип на свобода на договаряне, изразен в чл. 9 ЗЗД.
Практическата стойност на този договор не се е променила с годините, като все още продължава да се използва. Въпреки това, липсата на легална уредба често създава противоречива практика на съдилищата, като в настоящата статия сме се опитали да обобщим всички спорни моменти и проблеми, които могат да възникнат при сключването на такава сделка.
Настоящата статия е публикувана в списание „Собственост и право“, 2014, книга 5, рубрика „Нотариални действия“, ИК „Труд и право“.
Цялата статия може да прочетете ТУК. [1]