Какъв е порокът на съдебния акт – непълнота или очевидна фактическа грешка(„ОФГ“), когато в рамките на заповедно производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист съдът е посочил сума, по-малка от претендираната в заявлението, без да се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив по отношение на остатъка от сумата?
При непроизнасяне от съда по част от предмета на делото, когато пропускът не касае искане за разноски, принципното средство за преодоляване на порока в съдебния акт е молбата за допълване. От друга страна, доколкото в заповедното производство постановяваният съдебен акт не съдържа мотиви, не е еднозначно ясно дали порокът не е свързан само с погрешно посочване на претендираната сума. Тъй като съществува противоречива практика по въпроса за квалификацията на този вид пропуск на съда, често молителите прибягват до алтернативно съединяване на двете молби – за допълване и поправка на ОФГ.
Когато претенцията за разликата до пълния предявен размер не е нито уважена, нито отхвърлена, е налице липса на съдебен акт в тази част. Обратно, в съответствие с преобладаващата съдебна практика, когато не е постановено отделно разпореждане за издаване на заповедта за изпълнение, се приема, че липсващото разпореждане е инкорпорирано в самата заповед за изпълнение. Поради тази причина предмет на допълване по чл. 250 от ГПК, респективно, на поправка на ОФГ по реда на чл. 247 от ГПК, е самата заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. При все това, липсата на отхвърлителен диспозитив по отношение на остатъка от претендираната сума обуславя допустимост, но неоснователност на обжалването по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, поради липса на правен интерес. Преобладаващата съдебна практика също приема, че пропускът да се постанови отхвърлителен диспозитив за разликата до пълния предявен размер, включително в случаите, когато изобщо липсва произнасяне по цялото искане, не е допустимо обжалване на липсващата отхвърлителна част, тъй като подобна частна жалба би била с липсващ предмет. Приема се също, че процесуалното средство за защита с оглед поправяне на порока в съдебния акт е, алтернативно, молбата по чл. 247 от ГПК за отстраняване на ОФГ, или молбата по чл. 250 от ГПК за допълване на заповедта за изпълнение. В този смисъл, т. 7 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС изрично посочва, че „разпоредбите на чл.247, чл.250 и чл. 251 ГПК намират на общо основание приложение в заповедното производство“.
Начален момент на срока за подаване на молбата за допълване
Следва да се приеме застъпеното и в преобладаващата съдебна практика виждане, че началният момент, считано от който започва да тече 1-месечният срок по чл. 250, ал. 1, изр. второ във връзка с чл. 406, ал. 4 от ГПК по отношение на молителя, е датата на връчване на изпълнителния лист, когато предмет на молбата е допълване на обжалваем акт на съда, който не се връчва на страните. Това становище се подкрепя с аргумента, че получаването на изпълнителния лист от молителя е първият момент, в който последният е имал възможността да се запознае с материалите по делото, тъй като нито разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение, нито самата заповед, нито разпореждането за издаване на изпълнителен лист се връчват на молителя.
От друга страна, ако съдът счете, че е налице ОФГ по смисъла на чл. 247 от ГПК, упражняването на процесуалните действия на страните по нейното отстраняване не е обвързано със спазването на преклузивен срок и могат да бъдат предприети безсрочно.
Подлежащ на изменение съдебен акт
Тъй като заповедта за изпълнение представлява изпълнителен титул, въз основа на който се постановяват както разпореждането за издаване на изпълнителен лист, така и самият изпълнителен лист, при допълване/поправяне на ОФГ в заповедта за изпълнение следва да се изменят съответно и последващите съдебни актове. Въпреки това, ГПК не съдържа нарочни процесуални правила за допълване/поправка на изпълнителен лист. Следователно по арг. от чл. 406, ал. 4 от ГПК, съдебният акт, по отношение на който са приложими посочените възможности за изменение, е разпореждането за издаване на изпълнителен лист. От друга страна, липсата на заповед за изпълнение, която отразява остатъка от паричното задължение на длъжника, възпрепятства издаването на изпълнителен лист за разликата в сумите. Поради тази причина е резонно молбата до съда да бъде насочена към изменение както на изпълнителния титул в лицето на издадената заповед за изпълнение, така и към съответна промяна в издадения въз основа на титула обжалваемо разпореждане за издаване на изпълнителен лист. С цел процесуална икономия, за да се избегне допълването/поправката на няколко съдебни акта, при допълване/поправка на заповедта за изпълнение, съдебната практика и част от теорията допуска издаването на допълнителен изпълнителен лист.
Прилагане на първообразния изпълнителен лист към молбата
Не е законодателно уреден въпросът дали при подаване на молбата за допълване, респективно, за поправка на ОФГ в заповедното производство, молителят следва да приложи издадения в негова полза непълен/сгрешен изпълнителен лист. Въпросът не е еднозначно изяснен и в практиката. От една страна, анулирането на един погрешен изпълнителен лист и подмяната му с друг би било възможно само преди оригиналният първообразен екземпляр да бъде представен пред съдебен изпълнител. Ако първообразният изпълнителен лист, чието допълване/поправка се иска, е вече приложен по образувано при съдебен изпълнител изпълнително дело искането за връщане на този лист би било уважено само когато взискателят инициира прекратяване на изпълнителното дело. От друга страна, ако взискателят приложи първообразния изпълнителен лист към молбата до съда за допълване/поправка на очевидна фактическа грешка, в случай, че съдът отхвърли молбата, взискателят няма да разполага с изпълнителен титул за уважената част от претендираното вземане. Би било разумно, de lege ferenda, да се предвиди изрична уредба на реквизитите на молбата за допълване/поправка на очевидна фактическа грешка за допустимите в заповедното производство случаи, тъй като на този етап празнотата създава предпоставки за противоречива практика – някои съдии оставят подобни молби без движение поради нередовности, а други съдии разглеждат молбата и когато е приложено заверено от адвокат или от страната копие.