Въпросът дали е допустимо начисляването на лихва върху лихва в договорни отношения с участие на физически лица е разглеждан многократно в съдебната практика. В нея последователно се приема, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит, за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм (лихва върху лихвата, което е забранено). Такъв е допустим само при уговорка между търговци.
От друга страна, в Решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д. № 739 / 2019 г. на първо търговско отделение на Върховен касационен съд се прави разграничението, че олихвяването на просрочено задължение за такси, включително чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по същия смисъл.
Допуснато е касационно производство по този въпрос с оглед на разгледаните по-горе хипотези.
Следвайте ни за информация относно развитието на казуса.