По повод зачестилите грешни тълкувания на определението за „Действителен собственик“ на § 2от ДР на Закона за мерките срещу изпиране на пари („ЗМИП“), във връзка със задължението за обявяване на действителен собственик съгласно чл.63, ал.1 и 4 от ЗМИП, следва да се уточни, че липсва задължения за деклариране на действителен собственик от дружества с краен собственик публични дружества.
Практиката ни показва, че грешното тълкуване е продиктувано от ал. 5 на § 2 от ДР на ЗМИП, която гласи, че след като не може да се установи действителен собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Именно тълкуването на тази разпоредба води до решенията за обявяване на висш ръководен служител за действителен собственик от страна на търговците с краен собственик публично дружество.
Аргументите ни в полза на тълкуването
Следва да се отбележи, че ал. 5 на § 2 от ДР на ЗМИП препраща към ал. 1 на от същия параграф, която алинея посочва кои лица се считат за действителен собственик по отношение на корпоративните юридически лица, като е посочено и изключението от правилото, а именно: “с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.” Считаме, че ал. 5 трябва да се тълкува с целия § 2.
Параграф 2, ал. 5 касае лицата, които следва да се считат за действителен собственик, след като са изчерпани всички възможни средства и не може да се установи действителен собственик. Съгласно ал. 1, дружествата с краен собственик, чийто акции се търгуват на регулиран пазар са освободени от задължението да декларират действителен собственик. Следователно ал. 5 не се отнася до тях. Още повече, в самата ал. 5 има препратка към ал. 1, която от своя страна установява изключението.
Въведеното изключение, относно случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, е в унисон с целта на закона и сочи единствено липса от необходимост в последната хипотеза да се вписват физическите лица, собственици на капитала на тези дружества, доколкото по отношение на последните е налице уредба, преценена като даваща достатъчна прозрачност за собственика на капитала им.
Изключението е в унисон и с нормата на чл. 59, ал. 4 ЗМИП, съобразно която за юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се събира информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел I от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогична информация относно дружества на регулиран пазар извън Република България. Последните достъпни регистри са счетени и за достатъчна база данни за собствеността на юридическото лице, по която причина и с нормата на § 2 от ДР на ЗМИП, е въведено изключение по отношение на същите субекти.
Позицията по въпроса на Адвокатско дружество „Илиева, Вучева и Kо.“ е против излишното товарене на търговските дружества и считаме деклариране на действителен собственик от дружества с краен собственик публични дружества за ненужно.