Терминът „slow food“ – в превод на български „бавно хранене“ – има далеч по-дълбоко значение от буквалното му тълкуване. Въпреки че едноименната организация има за цел да съхрани традиционните и регионални кухни и автентичния вкус на храната, както и да насърчи здравословния начин на хранене, хората виждат зад името й цяла философия на живота, която се разпростира далеч отвъд начина, по който се храним. Тя се основава на разбирането, че забързаният начин на живот нанася повече вреди, отколкото допринася в ежедневието ни, и води до стрес, пренебрежение към удоволствията на живота и като цяло до по-лошо здраве. Последователите на идеологията се увеличават с всеки изминал ден, защото виждат в нея пътя към пълноценно ежедневие, спокойствие и щастие.
Организацията „Slow Food“ съществува още от 1989 г. и води началото си от Италия, където Карло Петрини създава движението три години по-рано. В този смисъл тя е млада организация, която въпреки засиления си растеж през последните години все още е малко популярна в Европа и особено в САЩ. Към момента към нея са се присъединили над 100 хиляди души от 150 страни по света. Слоу Фууд има 7 конвивиума в България, представляващи регионални клонове на организацията, защитаващи кулинарните богатства на областта, където са основани, както и 3 президиума – каракачанска овца, смилянски фасул и „зелено сирене“ на с. Черни вит – които представляват механизъм за опазване на традиционните продукти и стимулиране на производителите им.
Една от дъщерните инициативи на „Слоу Фууд“ е „Тера Мадре“ – мрежа, обединяваща производители, поддържащи идеята за екологично чиста, качествена и вкусна храна. В рамките на последните няколко години от 2004 до сега са проведени 4 международни срещи-изложения, където хиляди производители представят традиционните кулинарни специалитети на своите области. В средата на юли тази година в София се проведе и първата регионална среща за Балканския полуостров – „Тера Мадре Балкани 2010″, на която България предостави на посетителите възможността да опитат зеленото сирене на с. Черни вит, крокмач, което представлява вид течно сирене, както и малинов мед, мед от глухарчета и от кестени.
Всички инициативи на „Слоу Фууд“ са насочени към запазването на традиционните гастрономични продукти и подпомагане на техните производители, които съхраняват традицията при приготвянето им и автентичния им вкус, така че те да получат икономически стимул да произвеждат стоката си срещу справедливо заплащане за труда си. Наскоро България направи важна стъпка за улесняване реализирането на тези цели и за сближаването си с европейското законодателство и принципи чрез обнародването на Наредбата за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход („Наредбата“) в 84-и брой на Държавен вестник от 26.10.2010г.
Дълго време директните доставки до крайните потребители на храните не бяха възможни, защото за тях не съществуваше правна уредба, въпреки че в Регламент (ЕО) № 853/2004 е предвидено такава да се създаде поотделно от всяка страна членка на Европейския съюз. Приетата Наредба коригира този недостатък на българското законодателство, създавайки възможност за всеки краен потребител да закупи хранителни продукти директно от производителя им. Това дава по-голяма увереност, че закупеният продукт е висококачествен, свеж, органично чист и с автентичен вкус – качества на храната, които е възможно да се изгубят частично или напълно при процеса на преминаването й от производител към преработвател и търговец преди да се усвои от крайния потребител. Чрез съкращаването на пътя, който изминава храната, докато достигне купувачите, се понижава и крайната й цена, което е предимство както за тях, така и за производителите, чийто труд може да бъде заплатен по-адекватно, по този начин стимулирайки развитието на бизнеса им.
Наредбата регламентира директните доставки на сурово мляко, пчелен мед, яйца, риба и месо както от заклани във ферма животни, така и от отстреляни като дивеч. За да получи производителят право да продава продуктите си директно на крайните потребители, той трябва да е вписан в списъка на регионалната ветеринарномедицинска служба (чл. 39 от Наредбата), а обектът, където се извършва обработка на храните, трябва да е регистриран по реда на чл.12 от Закона за храните (чл. 40 от Наредбата.).
Disclaimer
Настоящото писмо служи само за информация. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко“.
Чувствайте се свободни да разпространявате настоящото писмо. За да бъдете добавени или заличени от списъка на получателите моля, пратете мейл на office@ivlawfirm.com [1]