Европейската комисия публикува серия от реформи в областта на авторското право за целите на Цифровия единен пазар (“ЦЕП”). Една от реформите е проекта за Регламент относно трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание. Целта на тази нова правна уредба е даде достъп на потребителите до онлайн съдържанието, за което имат абонамент в държавата си на пребиваване, когато пътуват в други държави членки. Това е постижимо посредством ефективното премахване на правото на носителите на авторски права да завеждат иск за нарушени права в страната членка на временно пребиваване на абоната.
Единствено абонати, които действително имат абонамент за услуга, която предоставя достъп до онлайн съдържание, ще имат възможност да използват съответната услуга и достъп до съдържанието в чужбина. Това няма да се прилага за всички потребители и услуги, например ако вашата държава на пребиваване е България и искате да се абонирате за BBC iPlayer, която не е предвидена за територията на България, няма да имате възможност да използвате преносимостта на онлайн съдържание. Правото на преносимост е достъпно само ако имате абонамент за услуга, която се предоставя във вашата държавата на пребиваване.
Понастоящем съществуват ограничения за разпространението на аудиовизуални услуги, някои услуги за стрийминг на музика и правата върху спортно съдържание, когато хората пътуват в различни страни членки, независимо, че са заплатили абонамент на доставчик на онлайн съдържание в държавата им на пребиваване.
Чрез реформата, Европейската комисия цели да се даде възможност на потребителите да използват онлайн абонамент си докато временно са в друга държава членка.Например, ако имате абонамент за Netflix в България ще можете да използвате вашия Netflix акаунт докато сте на почивка в Испания, или по време на пътуване в различните държави членки.
Комисията иска този тип съдържание да бъде преносимо, заради прогнозираното увеличаване в предлагането на услуги за онлайн съдържание, все по-голямата употреба на преносими устройства, както и нарастващия интерес сред младите европейски граждани към трансграничната преносимост.
Европейската комисия вярва, че с премахването на роуминг таксите в Европейския съюз, преносимостта на онлайн съдържание ще стане още по-важна и полезна за всички граждани на ЕС.
Някои акценти от предложения Регламент:
Дефиниции за „държава членка на пребиваване”, „преносима” и „временно пребивава”
Регламентът дефинира „Държава членка на пребиваване” като държава членка, в която абонатът обичайно пребивава. На този етап на обсъждане на Регламента тази дефиниция привлича огромно внимание, защото не е ясно как ще бъде практически определяно от доставчика на онлайн съдържание коя е държавата членка на пребиваване. Част от мненията са, че е необходимо по-конкретното определяне на „обичайно пребиваване”.
Съгласно Регламента „преносима” означава, че абонатите могат действително да имат достъп и да използват услугата за онлайн съдържание в държавата членка на пребиваване независимо от мястото.
Дефиницията за „временно пребиваване” е доста обширна: „пребиваването на абонат в държава членка, различна от държавата членка на пребиваване“, например абонати, които са на почивка или командировка. Подобно на въпроса, свързан с дефиницията за „държава членка на пребиваване”, обсъждането на тази част от Регламента поражда дискусии, които не довеждат до постигането на единодушно становище. Има предложения за ограничаване на времето, през което може да се ползва преносимостта за една календарна година, например 60-90 дни, но има противоположни предложения – да няма времево ограничение на пребиваването, като последното е залегнало и в текста на, предложения от Комисията, Регламент. Отсъствието на времеви ограничения изглежда по-благоприятно за потребителите. От друга страна, за доставчиците на услуги за онлайн съдържание могат да възникнат технически затруднения с оглед необходимостта от проследяване каква част от периода, за който е сключен абонаментът, потребителят временно е бил извън пределите на държавата членка на пребиваване, събиране регулярно на потвърждение на данни от потребителите, във връзка с тяхното пребиваване и пътувания.
Доставчиците на услуги е необходимо коректно да информират своите абонати за точните условия, при които предлагат такава преносимост. Носителите на авторските права ще могат да изискват доставчиците на услуги периодично да удостоверяват държавата-членка на пребиваване на абонатите си, за да се избегнат злоупотреби. Това се превръща в още един технически аспект на реформата, чието изпълнение е свързано с доставчиците на услугата, поради обвързаността му със защитата на личните дънни на потребителите. Все още остават нерешени въпросите по отношение на начините, които ще бъдат използвани от доставчиците, за да установяват държавата членка на пребиваване на потребителя, вида и количеството информация, посредством която това да бъде установено и удостоверено, както и колко често би следвало доставчиците да актуализират получената информация.
Териториална изключителност и уреждане на права
Регламентът разглежда въпроса за нарушаване на авторското право и уреждане на правата, като заявява, че съответните действия на възпроизвеждане, публично
съобщаване и предоставянето на произведения следва да се считат за настъпили в държавата членка на пребиваване на абонатите. Това премахва възможността притежателите на права да предприемат действия в държавата на временно пребиваване, следователно няма да има нужда от отделен лиценз, обхващащ временното ползване на услугата в други държави-членки.
Основният спорен момент, който възниква за носителите на права и собствениците на съдържание, които са предоставили лиценз за ползване на съдържанието им на доставчик на услуги за онлайн съдържание, е фактът, че Регламентът предвижда, съдържанието да бъде достъпно чрез една и съща услуга в държави членки различни от държавата членка, за която е предоставен лиценз за съдържанието, като нито те, нито доставчикът на услугата може да направи нещо, за да се предотврати това.
Трансгранична дистрибуция на съдържание
Понастоящем предложенията не се конкурират с регулацията на териториалната изключителност на лицензиите и Комисията все още не прибягва до предоставяне изцяло на гарантирани права на потребителите от една страна членка за достъп до услуги, предоставяни на териториите на други държави членки.
Комисията обмисля, законодателни предложения, насочени към по-нататъшното засилване на трансграничния достъп до онлайн телевизионни и радио разпространение. Директива 93/83/ЕИО на Съвета относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване, в момента само изисква уреждането на авторското право в „страната на произход“. Тъй като тази Директива е създадена преди появата на интернет, Комисията може да разшири принципа на „страната на произход“ за онлайн разпространението на телевизионни и радио програми. Въпреки че Комисията е заявила, че не въвежда общоевропейски лиценз, тя може да приеме предложения за насърчаване на носителите на права и дистрибуторите да постигнат споразумение относно лицензи, които позволяват трансграничния достъп до съдържание и трансгранични заявки за достъп до съдържание.
Задължения за доставчика на услуги, пропорционалност и разходи
Задължението на доставчиците на услуги да осигурят възможност за трансгранична преносимост се налага само при определени условия. Регламентът няма да изисква носителите на права и доставчиците на услуги да предоговарят съществуващите договори, тъй като той просто ще направи неприложими разпоредби в договорите, които са в противоречие с трансгранична преносимост.
Докато доставчиците на услуги имат задължението да се уверят, че предоставят на абонатите си достъп до същото съдържание, от същия порядък, брой устройства, брой потребители и набор от функционалности като онези, които се предлагат в държавата членка на пребиваване, Регламентът не изисква доставчиците да осигурят качеството на доставката на тези услуги отвъд качеството, което е на разположение чрез местния онлайн достъп, избран от абоната в държава членка, в която временно пребива. Независимо от това, доставчиците ще бъдат обвързани да предоставят определено качество на услугата, ако те са предвидили изрично споразумение, гарантиращо качеството на доставка на абонатите, докато временно присъстват в други държави членки.
Регламентът обхваща услугите за онлайн съдържание, които се предоставят безплатно в случаите когато доставчиците удостоверят държавата членка на пребиваване на абоната. Това също е свързано с техническата страна на това как доставчиците на безплатни услуги ще се справят с изискването за удостоверяване на държавата членка на пребиваване на потребителите, така че услугата да бъде преносима в границите на ЕС.
Комисията предвижда прилагането на Регламента да налага само дребни разходи за доставчиците на услуги, което е свързано най-вече с адаптирането на тяхната техническа инфраструктура, т.е. преминаване от геоблокиране към временен достъп.
Комисията прави пояснение, че не е подходящо да се изисква от доставчиците, които не предлагат преносими услуги на територията на тяхната държава по произход, да го правят и отвъд граница.
Ефект с обратна сила
Предвид факта, че много от лицензионните договори са сключени за дълъг период от време, Регламентът ще се прилага спрямо придобитите права и договорите, които са сключени преди датата на започване на прилагането му. Предвиден е разумен период (6 месеца към настоящото предложение, като се обмисля дали няма да е необходим по-дълъг период) между датата на влизане в сила и датата на започване на прилагането на Регламента, през който период носителите на права и доставчиците на услуги ще имат възможност да изменят сключените лицензионни договори и да променят условията за ползване на съдържанието.
Следващи стъпки
Новите правила подлежат на обсъждане и потвърждаване от Европейския парламент и Съветът на Европейския съюз. Въпреки това, Комисията цели Регламентът да бъде одобрен бързо през 2016 г., така че през 2017 г., когато се премахнат роуминг таксите в ЕС, да бъде действащ изцяло. Регламентът ще влезе в сила в деня, когато бъде публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз. Регламентът ще бъде директно приложим 6 месеца след деня на публикуване, без да не е необходимо държавите членки да приемат допълнителни правила по прилагането му в рамките на националното си законодателство.
Адвокат Доника Илиева – специалист в областта на Информационните и комуникационните технологии, взе участие в консултация и дискусия относно Регламента. Консултацията беше организирана съвместно с Информационния офис на Европейския парламент в България и евродепутатът Ева Паунова, като присъстваха представители на: носителите на права, държавни органи и агенции за защита правата на потребителите, музикални продуценти и практикуващи адвокати.
Нашият екип ще следи развитието по законодателното предложение и своевременно ще публикува нови материали по темата.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху най-новото законодателно предложение на Европейската Комисия. Трябва да се вземе предвид, че настоящото все още не е публикувано в Официалния вестник на ЕС. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.” .
Ако възникнат някакви въпроси по темата или имате нужда от консултация, моля обърнете се към адвокат Доника Илиева на имейл адрес Donika.ilieva@ivlawfirm.com.