Европейската комисия (Комисията) публикува своята оценка на въздействието за възможното приемане на регламент, който ще въведе нов инструмент за проучване на пазара. Новият инструмент би позволил на Комисията да разследва и налага поведенчески и / или структурни средства за мерки на предприятия със значителна пазарна сила, независимо дали са доминиращи или не, и без предшестващо установяване на нарушение на конкурентното законодателство.
Tози нов инструмент може да представлява значителен риск и потенциална тежест за компании с пазарна сила. От друга страна, той предлага потенциални ползи за участниците на пазара, като нови участници, които иначе биха могли да видят достъпа им до пазари.
Като се има предвид, че член 102 от ДФЕС се прилага само за някои практики от доминиращи дружества, той не успява да обхване определено поведение, което може да позволи на мощни, но не-господстващи компании да монополизират пазарите. По същия начин господстващите компании могат да възползват своето господстващо положение, за да получат контрол върху съседни пазари, без да действат в нарушение на член 102 от ДФЕС. Следователно настоящият модел на правоприлагане на последващо право в областта на конкуренцията може да не е най-ефективният начин за разрешаване на произтичащата от това липса на конкуренция. Освен това, след като пазарът е насочен в полза на доминиращ играч, може да има обстоятелства, при които другите вече просто не могат да се състезават.
Член 17 от Регламент 1/2003 вече позволява на Комисията да разследва сектор на икономиката или вид споразумение, когато може да има ограничение или нарушаване на конкуренцията. Комисията обаче няма на разположение инструменти за коригиране на всички въпроси, свързани със структурна конкуренция, които може да е открила по време на такова разследване на пазара извън отделните процедури за нарушения, които може да реши да образува.
Какво представлява новият инструмент?
Точната форма на новия инструмент все още не е определена. В началната оценка на въздействието Комисията предлага четири различни варианта за нов инструмент за конкуренция спрямо основния сценарий, при който настоящата рамка на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията ще остане непроменена. Както е посочено в таблицата по-долу, четирите варианта се различават според целевите компании, целевите сектори, целевите проблеми и средствата за защита. При всички сценарии обаче Комисията ще бъде в състояние да предприеме действия дори преди да се осъществи целевия проблем.
| Таргет компании | Таргет сектори | Таргет проблеми | Решения | |
| Опция 1 | Само господстващи компании | Всички сектори (хоризонтални) | Едностранно поведение, което може да доведе до: Затваряне на конкурентите; или Повишени разходи за конкурентите | Поведенчески и / или структурни средства за защита |
| Опция 2 | Само господстващи компании | Ограничено до определени сектори, по-специално; Цифрови пазари или пазари с дигитални възможности Други сектори, особено склонни да имат целеви проблеми поради вкорененото господство, високите бариери за влизане и т.н. | Едностранно поведение, което може да доведе до: Затваряне на конкурентите; или Повишени разходи за конкурентите | Поведенчески и / или структурни средства за защита |
| Опция 3 | Всички компании | Всички сектори (хоризонтални) | Структурен риск за конкуренцията или структурна липса на конкуренция, която не позволява на вътрешния пазар да функционира правилно | Поведенчески и / или структурни средства за защита Законодателни действия |
| Опция 4 | Всички компании | Ограничено до определени сектори, по-специално; Цифрови пазари или пазари с дигитални възможности Други сектори, особено склонни да имат целеви проблеми поради вкорененото господство, високите бариери за влизане и т.н. | Структурен риск за конкуренцията или структурна липса на конкуренция, която не позволява на вътрешния пазар да функционира правилно | Поведенчески и / или структурни средства за защита Законодателни действия |
Опции 1 и 2 потенциално могат да подобрят пазарните условия и да дадат възможност на по-малките играчи да се конкурират съществено. Както обаче признава Комисията, и двете изискват констатиране на господство, което обикновено изисква продължително разследване. В края на подобно разследване не е немислимо по-малките играчи вече да са напуснали пазара, което прави мерките неефективни, ако не и невъзможни.
Като се има предвид това, вариантите 3 и 4 могат да бъдат по-ефективни, тъй като позволяват на Комисията да се намеси без установяване на господство. По този начин бързата намеса би могла да позволи на Комисията да предотврати навреме затварянето на по-малките играчи или преобръщането на пазарите. По подобен начин опции 3 и 4 ще позволят на Комисията да коригира структурни проблеми, които не са непременно произтичащи от нежелателно едностранно поведение. Тези опции обаче имат потенциал да подложат по-широк кръг компании на продължителни и натоварващи разследвания, както и скъпи и икономически вредни средства за защита.
Освен това, опции 3 и 4 потенциално биха могли да налагат на не-господстващите компании специална отговорност да не позволяват тяхното поведение да нарушава конкуренцията, подобно на отговорността, която понастоящем се възлага само на господстващите компании. Следователно, без строги гаранции и строг съдебен контрол, възможностите 3 и 4 може да не са пропорционални на целите, които се стремят да постигнат.
Във всеки случай средствата за защита никога не трябва да надхвърлят необходимото за коригиране на идентифицираните проблеми със структурната конкуренция.
Освен ако целевите сектори в Опции 2 и 4 не са строго дефинирани, разделителната линия между тези опции и Опции 1 и 3 ще стане размита. Насочването само към няколко сектора може да се разглежда като произволно и дискриминационно и да намали гъвкавостта за Комисията и да попречи на улавянето на нови въпроси, свързани с конкуренцията, възникващи на постоянно развиващите се пазари. В същото време оставянето на обхвата на сектора неопределено може да не е пропорционално. По този начин може да се изисква определянето на определен праг или определени критерии.
От 3 юни започна обществени консултации за новия инструмент. Всички заинтересовани могат да дадат мнение до 8 септември 2020 г.
