В едно от скорошните си решения Върховният касационен съд (ВКС) се е произнесъл по въпроса дали фотоволтаичните централи и терена, върху който са изградени, са единен обект на правото на собственост[1] [1].
Фактите по делото
През 2009 г. дружество-инвеститор придобива земеделска земя с променено предназначение за изграждане на фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ). Изграждането на ФЕЦ започва в края на 2010 г. и приключва през месец март 2011 г. Наред със строително-монтажните работи през месец март е сключен и договор за присъединяване към електро-преносната мрежа. Предаването на ФЕЦ е станало през месец април 2011 при гарантирано изкупуване на произведената електрическа енергия за срок от 20 години.
Построяването на ФЕЦ е финансирано със заем от друго дружество, обезпечен с договор за залог на търговското предприятие на инвеститора. С покана от месец април 2011 г. пристъпва към изпълнение върху заложеното търговско предприятие. Към този момент не е настъпил падежът на вземането на заемодателя. Въпреки това, поземлените имоти, заедно с изградената върху тях ФЕЦ, са изнесени на публична продан и продадени на трето лице през месец август, същата година.
С влезли в сила решения е установено, че заложният кредитор не е имал право да пристъпи към изпълнение върху търговското предприятие на инвеститора към датата на пристъпване към изпълнение, както и че заемодателят, чрез директора си, е действал недобросъвестно и е причинил вреди на длъжника по договора за залог.
Във връзка с това, инвеститорът е предявил иск за установяване правото му на собственост върху поземлените имоти, както и за предаване владението върху тези имоти.
Правен спор
Правният спор по делото се фокусира освен върху действителността на сключените договори и върху въпроса дали ФЕЦ и терена, върху който са изградени, единен обект на правото на собственост.
ВКС е приел, че изградените съобразно всички законови изисквания на ЗУТ и ЗЕ ФЕЦ като система от съоръжения, терен върху който са монтирани, свързването им с електропреносната и електроразпределителната мрежа на страната, съставляват единен обект на правото на собственост, без да посочва конкретни аргументи за това.
Въз основа на този извод, ВКС е прекратил делото по предявените искове за защита правото на собственост върху поземлените имоти.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
[1] [2] Решение № 64 от 19.08.2021 г. по гр. дело № 1927/2020 г. на Върховен касационен съд, II ГО.