Трудовата злополука е риск едновременно за работника и/или служителя – води до увреждане на здравето му и невъзможност да използва работната си сила в пълния ѝ потенциал, и за работодателя – вследствие настъпването ѝ, за него се поражда задължение да заплати обезщетение за претърпените от увредения имуществени и неимуществени вреди. Според практиката на българския съд, обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.
Именно по такъв казус се е произнесъл Върховният касационен съд в свое решение миналата седмица[1].
През 2018 г. работник в българско дружество, извършващо дейност в областта на въгледобива, е бил затиснат от механичния капак на вагон при разтоварване на намиращите се в него въглища. Вследствие на настъпилата трудова злополука, работникът е починал. Наследниците му – съпругата и дъщеря му, предявили искове за обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 170 000 лв. На първа инстанция размерът на присъденото обезщетение е бил намален с 60% поради съпричиняване от страна на починалия работник при наличие на груба небрежност. Второинстанционният съд не е споделил изводите за съпричиняване и е осъдил работодателя да заплати обезщетение в първоначално претендирания размер.
Върховният касационен съд е намерил, че действително е налице съпричиняване при допусната груба небрежност от страна на починалия работник, изразяващо се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В случая е установено, че пострадалият е нарушил правилата за безопасност на труда, установени от работодателя в Инструкция за безопасна работа и които са му били разяснени с проведения преди началото на смяната му инструктаж. По-конкретно, вместо да разтовари останалите въглища във вагона от безопасно разстояние и с помощта на съответния уред, той е използвал рискования начин, като е влязъл между вагона и капака, тъй като така се разтоварва по-лесно. Последното е била възприета практика за работа в дружеството, тъй като работниците са били на норма и всеки гледал по-бързо да разтовари, нарушавайки правилата за безопасност на труда. Заставайки под отворения капак на вагона, който предвид обема и тежестта си може да го притисне с голяма сила при ненадейно затваряне, работникът е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но е мислил, че това няма да се случи, а и самонадеяно се е надявал, че ако възникне подобен проблем, той ще бъде в състояние да го предотврати.
Поради това, че пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен за живота и здравето си риск и е проявил груба небрежност, съдът е намалил дължимото от работодателя обезщетение с 20% (на 136 000 лв. общо) и след като е приспаднал полученото от всяка от наследниците на починалото лице застрахователно обезщетение (по 19 320 лв.), е осъдил работодателя да заплати обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудовата злополука в общ размер на 97 360 лв.
От анализираното решение могат да се направят следните изводи:
- При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.
- Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
- Груба небрежност е налице и когато работникът/служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, предвиждал е абстрактната възможност да бъде причинено увреждането, но е смятал, че е способен да ги предотврати.
- Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението.
[1] Решение №45/08.04.2021 по гр. дело №1580/2020, III ГО на ВКС
