Разрешение за постоянно пребиваване (РПП) е специално разрешение за пребиваване, което позволява пребиваването на чужденци в Република България за неопределен период от време. Основният нормативен акт, уреждащ материята на РПП е Законът за чужденците в Република България (ЗЧРБ), изменен на 15.05.2009 г. Една от най-важните промени е в процедурата по издаване на РПП.
Преди изменението, едно от правните основания за издаване на РПП беше инвестиция от 500 000 щатски долара в България. Понастоящем, новоприетите законови разпоредби уреждат два основни вида инвестиции, които са правно основание за издаване на РПП, а именно: (i) инвестиция в размер на 1 000 000 лева със специални изисквания относно формата на инвестицията или (ii) инвестиция в размер на 6 000 000 лева в акции на българско търговско дружество, които не са търгувани на регулиран пазар.
При придобиване на РПП на основание на инвестиция от 1 000 000 лева, съществуват специални изисквания относно формата на инвестицията, касаещи не само размера й, но начина на извършването й, а именно чрез придобиване на:
1. акции на български търговски дружества, търгувани на български регулиран пазар;
2. облигации и съкровищни бонове, както и производни на тях инструменти, издадени от държавата или от общините, с остатъчен срок до падежа, не по-кратък от 6 месеца;
3. право на собственост върху обособена част от имуществото на българско търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала по Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
4. дялове или акции, собственост на държавата или общините в българско търговско дружество по Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
5. българска интелектуална собственост – обекти на авторското право и сродните му права, защитени с патент изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлен дизайн;
6. права по концесионни договори на територията на Република България;
7. инвестиция в размер на 1 000 000 лева в българска лицензирана кредитна институция по договор за доверително управление със срок не по-кратък от 5 години.
В настоящия момент, процедурата по установяване на обстоятелствата по-горе следва да се урежда от Правилника за прилагане на ЗЧРБ, който за съжаление е все още непроменен и няма предвидена съответна процедура.