В онлайн пространството използването на снимки е изключително разпространено. Фактът, че една снимка е качена в Интернет, обаче, не означава, че тя може да бъде свободно използвана от всички.
Снимките са художествено образно възпроизвеждане на действителността, създадени в резултат на творческата дейност на автора им. Те могат да представляват произведение на изкуството и като такива са обект на авторско право съгласно Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). За да са произведение на изкуството следва да отговарят на два критерия: на първо място, да са резултат на творческа дейност и на второ място, да са изразени по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма.
Сред основните права, възникващи за автора след създаването на снимката, са правото му да иска признаване на неговото авторство върху снимката и изключителното му право да използва създадената от него снимка и да разрешава използването ѝ от други лица.
Какво представлява използване на снимка?
Действия като възпроизвеждането на снимката, разпространението ѝ сред неограничен брой лица (например онлайн), публичното показване на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин и др. представляват използване на снимката.
Когато някой използва снимката на фотограф без неговото съгласие, той нарушава авторското право на фотографа. Има няколко изключения, които позволяват свободно използване на произведения – снимки. Най-често това е когато използването се прави с некомерсиална цел. Дори в този случай е препоръчително да се спомене кой е автор на снимката.
Съвсем различно стой въпросът когато една снимка се използва за комерсиална цел без позволение на фотографа.
В днешно време е лесен достъпът до снимки на професионални фотографи, които те публикуват онлайн в сайтове или социални мрежи. Макар че снимките са публикувани в интернет, това не дава автоматично право на друго лице да се възползва от тях за собствената си търговска дейност.
Все по чести са случаите, в които фотографи търсят своите права за неправомерно използване на техните снимки. Има създадени специални софтуери, които следят за неправомерното използване на снимки. Един от тези специализирани сайтове е PHOTO CLAIM. България вече има дузина подобни случаи, които да стигнали до съд.
Каква е практиката на българския съд в подобни казуси?
Българският съд е имал възможността да се произнесе въз основа на следната фактическа обстановка: професионален фотограф от Берлин, Германия, е публикувал свои авторски снимки с предмет градски пейзаж (архитектурни произведения) на своя уеб сайт. С помощта на специализирания софтуер PHOTO CLAIM впоследствие е открил, че снимките му са използвани от българско дружество, регистрирано като туроператор, което също има собствен сайт, за реклама на предлаганите от него екскурзии. Освен, че фотографът не е дал изричното си съгласие снимките му да бъдат използвани, той не е бил отбелязан като техен автор, нито е бил посочен източникът, от който са взети въпросните снимки.
Съдът е приел, че поради проявеното от страна на автора творчество при създаване на снимките, те са обект на авторско право, независимо че имат за предмет градски пейзаж. Използването им от страна на туроператора при упражняване на търговската му дейност, за да рекламира предлаганите от него услуги, без да посочи кой е техният автор, нарушава авторските му права да получава възнаграждение за творчеството си и правото му да бъде посочен като негов автор. За автора са настъпили вреди от неполученото възнаграждение вследствие на неправомерното използване на снимките от, тъй като единствено туроператорът е реализирал приходи от използването на снимките. В тези случаи според практиката на българските съдилища на автора се дължи обезщетение в размер поне на сумата, за която фотографът предлага произведенията си и при цена, на която в практиката си фотографът би продал снимките си.
В конкретния случай, размерът на обезщетението е определен въз основа на цената, която фотографът би получил в Република Германия въз основа на средни цени, систематизирани в ежегоден сборник на Съюза на професионалните търговци на фотографии.
Авторското право върху снимки, създадени от чуждестранни автори, получава закрила и на територията на Република България по силата на международни договори, по-специално Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения, ратифицирана от България, както и Женевската конвенция от 1971 г.
В случай, че чуждестранен автор претендира нарушаване на авторските му права, извършено на територията на Република България от българско физическо или юридическо лице, българският съд е компетентен да разреши спора, тъй като нарушителят на авторското право е с местоживеене или седалище и адрес на управление на територията на Република България. Приложимо е българското право, тъй като именно в България се твърди да е станало нарушението.