- IVLawFirm - https://ivlawfirm.com -

Как декларираме и облагаме доходите си от продажби на крипто/Р2Р и др.?

Не веднъж сме писали за облагането на доходи от крипто. Но с развитието на виртуалните инвестиции този въпрос става все по – актуален и все повече хора участват във виртуалния бизнес като получават доходи не само от криптовалути, но и от участия в Р2Р платформи и други подобни. Когато реализират доход от тези си инвестиции, не всеки си дава сметка, че тези доходи макар и виртуални също подлежат на деклариране пред НАП, както и на данъчно облагане, независимо дали дохода е изтеглен от платформата и реализиран в банковата ни сметка.

В данъчните ни закони липсват изрични текстове за подобни сделки, тъй като когато те са изработвани и гласувани, този тип търговия не е била толкова активна, а дори и не е била позната. Затова когато мислим за данъчното облагане на доходи от подобни сделки трябва да приспособим съществуващата правна уредба към тях. Именно такъв е подхода и на приходната администрация в малкото на брой издадени Указания и Разяснения, които могат да бъдат намерени на официалната й страница. Съдебната практика все още също не ни дава достатъчна сигурност в данъчното третиране на тези доходи и сделки. Затова настоящия материал е обобщил както наличната практика на НАП, така и на ВАС, и на Съда на Европейския съюз, който също се е произнесъл в макар и малко на брой решения.

Дължим ли данък за получени виртуални доходи ако не сме ги превели като реални суми в банкова сметка?

Краткият отговор на въпроса е „Да“. Независимо, че този доход е виртуален, данък се дължи върху реализирания доход. Няма значение дали този доход е изтеглен като реални пари от виртуалната платформа или не. Т.е. той трябва да се декларира и за него се дължи данък.

Как се декларират?

Физическите лица подават всяка година Годишна данъчна декларация („ГДД“) по чл. 50 от Закона за данък върху доходите на физическите лица („ЗДДФЛ“). За доходите от 2021г. ГДД следва да се подаде до 30 април 2022г. Ако подадем декларацията по електронен път, нямаме неплатени данъчни задължения към датата на подаването й и платим декларирания от нас данък до 31 март, можем да ползваме 5% отстъпка от дължимия данък.

Доходите от виртуални инвестиции попадат в категорията доходи от продажба на финансови активи и са облагаеми доходи съгласно чл. 10, ал.1, т. 5 от ЗДДФЛ. Декларират се в Приложение № 5 на ГДД – „Доходи от прехвърляне на права/имущество“. Все пак има някои специфики, които следва да се съобразят когато се попълват Приложенията към ГДД. Тези специфики са,  че освен Приложение 5, което се отнася за доходи от продажба/замяна на активи, каквито са криптовалутите, ако сме придобили доходи от P2P платформи или бонуси при регистрация напр. трябва да се попълни Приложение 6 и евентуално Приложение 5. Т.е. трябва във всеки конкретен случай да се прецени правилното попълване на правилното Приложение.

Друга специфична особеност, която касае ГДД и подаването й, е че за тези доходи към декларацията не следва да се прилагат специални документи, доказващи тяхната реализация, но при една проверка или ревизия на лицето тези доказателства следва да се представят на органите по приходите. Съгласно чл. 38 от ДОПК, всички документи, относими към реализирания доход, следва да съхранявате 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани. Естествените затруднения при търговия с виртуални валути възникват от динамиката на самата търговия, респ. от множеството на брой сделки, реализирани за кратко време във виртуални платформи и начина за запазване на нужната информация за пред приходните органи.

Следва да се има предвид, че за дохода от продажба или замяна на виртуална валута не се дължи авансов данък, т.е. целия придобит доход през годината се декларира с ГДД.

Какъв данък дължим за отделните видове доходи от виртуални валути?

За да отговорим на този въпрос е важно да съобразим няколко критерия:

Облагане с данък върху доходите по ЗДДФЛ:

Ставка от 10% или от 15%?

Както вече посочихме по-горе, дали една дейност се извършва по занятие с цел да се получава регулярен доход от нея или тя е инцидентна, има значение за размера на дължимия данък. Стандартната ставка за данък върху дохода на физическите лица е 10%, но ако търговията с виртуална валута се извършва по занятие, физическото лице, макар и нерегистрирано като търговец дължи данък в размер на 15 % и данъчната основа за определяне на този данък ще се изчислява по правилата за данъчната печалба, формирана по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Дали една дейност е по занятие или не се преценя след анализ на всички сделки, които лицето е извършило, тяхната честота на извършване и получения доход (дали той е основен и единствен за лицето или не). Ако той е основен за лицето се предполага, че сделките се извършват именно с цел получаване на достатъчен доход, с който лицето за живее и да бъде основен източник на неговите приходи. Макар в законодателството да липсва легално определение на това що е то дейност по занятие, трайната съдебна практика налага мнението, че това са извършени повече от три регулярни сделки, които имат за цел придобиване на основен източник на доходи. Доколкото подобна преценка е субективна, приходната администрация има право да претендира за приложението на по-високата данъчна ставка, докато всяко лице има също право да защитава противоположната теза. Дали това разбиране за дейност по занятие отговаря на спецификата на търговията с виртуални валути е спорно и този спор следва да се разглежда във всеки конкретен случая, ако органите по приходите приемат различно от нашето разбиране за облагането.

Какъв валутен курс да изчисля и към коя дата?

Друг важен момент при декларирането и облагането на тези доходи е момента с изчисляването на валутните курсове. Тъй като доходите от криптовалути почти не се получават в лева, то е много важно да изчислим правилно какви са били цените в лева в дните, в които сме имали някакви сделки. Тук няма значение вида на сделката, дали е покупка, продажба, airdrop, лихва и т.н.

Т.е. за целите на декларирането и на облагането, следва да се изчисли каква е била цената в лева за всяка една покупка и каква е била стойността в лева към датата на сделката по референтният курс на БНБ за съответния ден.

Данък при продажба/замяна:

От изложеното по-горе става ясно, че за тези доходи се дължи данък върху дохода тъй като това са облагаеми доходи по силата на чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, не попадат в необлагаемите доходи по чл. 13 и няма друг режим за тях в друг данъчен закон.

Облагаем доход има, когато от сделката е реализирана печалба т.е. продажната цена е по-голяма от тази на придобиване.

С направената по-горе уговорка, че следва да се преценява във всеки конкретен случая дали дейността е по занятие или не, следва да пристъпи и към определяне на данъчната основа. Принципа на чл. 33 от ЗДДФЛ е, че данъчната основа върху която следва да се определи облагаемия доход се изчислява като сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка се намалява със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив.

В законовата дефиниция няма разлика при определяне на данъчната основа при продажба/замяна на „стандартен“ финансов актив (акции, облигации, дялове и др.) и виртуален такъв. Трудността при определяне на данъчната основа при последните, както казахме по-горе, идва от динамиката на сделките с виртуални активи.

Данък при копаене (добив):

Доходите от копаене (добиване) на виртуални валути винаги са доходи от стопанска дейност, независимо дали лицето се е регистрирало като търговец или не.

Тези облагаеми доходи се декларират в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в приложение № 2.

Закупуването на специални компютърни системи или други за копаене на виртуална валута с цел да се реализира печалба от продажбата ѝ на съответните борси е аргумент за това, че дейността ще се осъществява по занятие, т.е. че лицето има намерение тя да се превърне в постоянен източник на доход.

В случая дейността, която едно лице извършва предполага, че той действа като търговец, независимо че няма регистрация като такъв. Съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ, за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.

Затова в този случай, данъчната основа ще се определя по правилата за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец (по реда на ал. 1-6), който е данъчната печалба формирана по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ). А не по превилото на чл. 33 от ЗДДФЛ, описани по-горе, които важат за физическите лица – нетърговци.

Данък при стейкване:

Получения доход от стейкване никога не може да бъде третирано като получено от дейност по занятие, поради спецификата си и данъкът трябва да бъде 10%. Декларира се в Приложение № 6 към ГДД, където се декларират получените лихви, доходи от лихви от Р2Р, бонуси при регистрация и др. В литературата се срещат мнения, че физическите лица дължат данък единствено, ако продадат полученото от стейкването или го заменят с друг актив, но не и при самото получаване на дохода от стейкване. Все още нямасъдебна практика по повод облагането при стейкване, за да бъдем категорични в мнението си, но всяко твърдение подлежи на оборване и доказване във всеки конкретен случай.

Облагане с ДДС. Данъчно третиране на доставките

Доставки по продажба/замяна

За целите на облагането с ДДС, сделките с  тези доставки се третират като доставки на финансови услуги и са регламентирани в чл. 46 от ЗДДС като освободени от облагане с ДДС.

Това означава, че при продажбата на виртуални активи не се начислява ДДС и такъв не се дължи на бюджета.

Доставки по копаене (добиване)

Доставките по копаене на крипто за целите на ЗДДС не се третират като доставка. Но продажбата им след това попада в хипотезата на освободена доставка на финансова услуга.

Регистрация по ЗДДС:

Подлежи ли лицето на регистрация по ЗДДС, ако извършва освободени финансови услуги?

Краткият отговор е „Да“. Оборотът, който се натрупва от сделки с виртуални валути следва да се следи като оборот за регистрация по ЗДДС.

Това означава, че независимо, че доставките са освободени от облагане с ДДС, оборотът от тях води до регистрация по ЗДДС.

Това е така, защото чл. 96, ал. 2 от ЗДДС изрично посочва, че към облагаемия оборот за регистрация се включват доставките на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС.

Това правило има и своите изключения:

В какъв срок следва да се подаде Заявление за регистрация по ЗДДС?

ЗДДС въвежда два срока за следене на оборота преди подаване на Заявление за регистрация:

Санкции при неподаване на Заявление за регистрация:

За неподадено в срок Заявление за регистрация, когато са настъпили условията за регистрация (достигнат оборот), лицето подлежи на глоба в размер от 500 до 5000лв.

Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство.

Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.