С тълкувателното решение по тълкувателно дело № 3/ 2017 г. общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд („ВКС“) е дало разрешение на част от спорните въпроси относно изпълнението и погасяването на лихвоносни задължения.
Първият от разгледаните въпроси касае последователността при погасяване на задължението, когато плащането на длъжника не е достатъчно да погаси всички елементи на вземането – главница, лихви и разноски. В решението ВКС е приел, че в тази хипотеза погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължения настъпва при условията и поредността, предвидени в чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите („ЗЗД“) – разноски, лихви и главница, а не в поредността по чл. 76, ал. 1 ЗЗД – съобразно неговата обременителност и момент на възникниване.
В мотивите си ВКС посочва, че условията и поредността, предвидени в двете алинеи на чл. 76 ЗЗД се прилагат, ако между страните липсва уговорка за друг ред и условия за прихващане на изпълнението. Първата алинея е установена в интерес на длъжника и намира приложение за всякакви еднородни задължения, включително парични. Предпоставка за приложението й е наличието на няколко самостоятелни задължения между същите длъжник и кредитор, но не и задължения, които са в отношение на главно и акцесорно. Втората алинея се прилага единствено за парични задължения, които се формират от поне два от следните елементи – разноски, лихви и главница. Тъй като правилото е установено в интерес на кредитора, при предложено от длъжника изпълнение на лихвоносно задължение той може да посочи кой елемент погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. ВКС отбелязва още, че правилото се прилага към всеки вид лихва – възнаградителна, мораторна, договорна или законна.
ВКС е дал и насоки за приложението и съотношението между двете разпоредби. Когато длъжникът има няколко главни задължения към един и същи кредитор, всяко от които е лихвоносно, и изпълнението не е достатъчно да погаси всички задължения, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително дължимите лихви и разноски към този дълг, изборът ще обвърже кредитора. В този случай той не може едностранно да се позове на втората алинея и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. Ако при плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои задължения, длъжникът не е заявил кое погасява, се прилагат правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и 3, и ал. 2. Т.е. погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях по реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Вторият въпрос, обсъден в тълкувателното решение, е свързан с размера на вземането на кредитора за възнаградителна лихва при обявена предсрочна изискуемост на заема или кредита. ВКС е приел, че размерът на вземането на кредитора следва да се определи само въз основа на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главница) и законната лихва за забава от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочната изискуемост размерът на вземането на кредитора се определя по действалия до този момент погасителен план и съобразно клаузите на договора преди изменението му.
В мотивите си ОСГТК е посочило, че предсрочната изискуемост представлява преобразуващо право на кредитора едностранно да измени договора. Волеизявлението за изменението поражда действие от момента, в който са налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. При това изменение договорът се „преобразува“ от срочен в безсрочен, като занапред отпада действието на погасителния план, ако е уговорено заемът или кредитът да се връщат на вноски.
Основният аргумент за възприетото тълкуване е, че уговорената договорна лихва представлява възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. С настъпване на предсрочната изискуемост длъжникът губи преимуществото на срока при погасяване на задължението. Упражненият избор на кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващ за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
Допълнителен аргумент за изложеното становище се извежда и от разпоредбите на чл. 432, ал. 1 от Търговския закон, чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции и чл. 46, ал. 3 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в които е посочен размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост, като изрично са разграничени предоставената по кредита сума и дължимите суми при предсрочна изискуемост на вземането.
С обявяване предсрочната изискуемост на кредита или заема кредиторът иска връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава. Затова от този момент до оконачелното плащане длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва или уговорено в договора друго мораторно обезщетение.