В края на 2020 г. бяха приети промени в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел („ЗТР“) чрез Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Промяната се състои в приемането на няколко доста спорни текста, които доведоха до пълен хаoс при обжалването на откази през 2021 г., създавайки противоречива съдебна практика в страната.
Какво се промени в ЗТР?
Промените касаят чл. 25, в който е уговорен реда за обжалване на отказа, издадени от Търговски регистър. Всеки, който работи с Търговски регистър поне веднъж се е сблъсквал с отказ по подадено заявление. Промените предвиждат, че Агенцията (бел. а. Търговски регистър) ще може да подаде отговор по жалбата с писмени доказателства по нея. Другата промяна гласи, че „Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно.“ Не на последно място беше създадена нова алинея, с която се урежда въпроса за разноските в това производство. Този въпрос беше изключително спорен от самото създаване на Търговски регистър с доста противоречива съдебна практика. Новата уредба гласи: „В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс.“
В мотивите към законодателните промени единствено е записано, че има нужда от законодателна промяна, за да може да се уреди въпросът с разноските по производствата за обжалване на откази.
Интересно е да се отбележи, че при обсъждане на законопроекта Агенция по вписванията е внесла становище, с което изразява позиция против предложените промени, позовавайки се на охранителния характер на този вид производство.
Как се развиваше производството по обжалване до момента на новите промени?
Преди направените промени производството по обжалване на откази включваше обжалване на отказа от заявителя пред Окръжен съд. От своя страна Окръжения съд се произнасяше с решение за отмяна на отказа или за неговото потвърждаване. В случай че, решението потвърждава отказа, заявителят има право да обжалва това съдебно решение пред по горна инстанция – Апелативен съд. Решението на апелативен съд беше окончателно.
Не се предвиждаше по никакъв начин участието на агенцията в процеса. Нито при подаване на отговори по жалби, нито като активна страна, която да има право да обжалва решения на съда при отменяне на постановени откази.
Какво започна да се случва след приемане на промените?
След приемането на промените започва порочната практика, която се състои в тотално променяне на начина на обжалване на решенията на Окръжните съдилища, с които се отменят откази на Търговски регистър. Агенцията започна масово да обжалва отменителните решения, което от своя страна бави желаното вписване или обявяване в Търговски регистър.
Агенция по вписванията използва аргументите, че има призната процесуална легитимация като страна в съдебното производство по обжалване отказите на длъжностното лице по регистрация, в т.ч. и тя има право на жалба срещу решението на окръжния съд. До този аргумент се стига чрез тълкуване на новите разпоредби, че след като е предвидено, че Агенцията може да изрази становище по жалбата че, решението на окръжния съд се съобщава на Агенцията и от този момент за нея тече 7-дневен срок за обжалване на решението пред апелативния съд, че се присъждат разноски, то това неминуемо води до активна процесуална легитимация или по просто казано дава възможност на Агенцията да подава жалби срещу отменителни решения на окръжен съд.
Редица съдилища в страната категорично отказаха да допуснат подмяна на начина на водене на тези дела, като многократно подчертаха охранителния характер на производството. За съжаления не бяха и малко съдилищата, които допуснаха да се разгледат жалби на Агенция по вписванията и по този начин се създаде тази противоречива практика.
Каква е съдебната практика на апелативните съдилища по този казус?
Преобладаващата практика на Софийски апелативен съд (за пример) по този казус е, че измененията в чл.25 ЗТР, не водят до промяна характера на производството по обжалване отказа на длъжностното лице по регистрацията. В това производство на защита подлежи правният интерес на заявителя в регистърното производство, за който възникват правни последици при отказ да бъде вписано, обявено или заличено заявеното обстоятелство или акт в Търговски регистър. Правната сфера на регистърния орган (Агенцията) не се засяга от произнасянето, поради което той не става страна в съдебното производство по контрол върху отказа да се удовлетвори подаденото заявление. Производството запазва правната си характеристика на охранително производство по смисъла на част VI на ГПК. Възможността Агенцията да депозира становище по жалбата и да получи препис от решението на окръжния съд не ѝ придава качеството страна, а оттук и право да подаде жалба срещу отменителното решение на окръжния съд.
Произнасяне на Върховния касационен съд по казуса
В началото на октомври 21 г. ВКС имаше възможност да се произнесе по въпроса в няколко свои определения. За щастие ВКС споделя тезата, че законодателните изменения по своята същност не могат и не водят до промяна на характера на производството от едностранно охранително производство в двустранно спорно производство по съществото на спора. В свои определения ВКС излага, че
„измененията на чл. 25 ЗТР /обн. в ДВ, бр.105/2020г./ насочват само и единствено към опит от законодателя да се реши въпросът за разноските в производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията, но не и по същество да се дефинират правните характеристики на производството по регистрация.“
В началото на декември ВКС се произнесе с подобно определение по дело на наш клиент.
Приветстваме това тълкуване на ВКС. Надяваме се, че в скорошно време ще се прекрати порочната практика от страна на Агенция по вписванията да обжалва отменителните решения и по този начин да за бави процеса на регистрация.