Много ни се налага да представим документ, издаден в чужда държава. За да може да се използва в България този документ следва да мине през определена процедура по легализация. В тази статия ще ви обясним какви са способите за легализацията.
Какво е апостил и кога се използва?
Може ви се наложи да легализирате документ, издаден в България и предназначен да се използва в чужбина или обратното – издаден в чужбина и предназначен да се използва в България. В такъв случай ще е необходимо на документите да се постави апостил. Апостилът е необходим само при превод на документи, които са издадени от страни подписали Хагската конвенция за апостила, и ще се ползват съответно пак в такива държави.
Документите, които се нуждаят от апостил, са:
- документите, издавани от орган или длъжностно лице, свързано с правораздавателната система на държавата;
- административните документи;
- нотариалните актове;
- официалните заверки като записвания в регистър или удостоверяване на дата или подпис върху частен документ.
Апостил не се поставя на:
- документи, изготвени от дипломатически или консулски служители;
- административни документи, пряко свързани с търговска или митническа операция.
Апостилът се поставя върху самия документ или върху продължение и удостоверява истинността на подписите и печатите, положени в документа. Удостоверението може да бъде съставено на официалния език на органа, който го издава. Документите, заверени с апостил, се освобождават от всякаква друга легализация.
Пълният списък на държавите, подписали Хагската конвенция, можете да откриете тук [1].
Когато има договор за правна помощ, не се изисква апостил.
Когато документът е издаден от държава, с която България има сключен договор за правна помощ, върху документа не се поставя апостил. Необходимо е документът да бъде оригинал, да се преведе на български език и преводът да бъде заверен. Сред държавите, с които България има сключен договор за правна помощ, са Австрия, Албания, Гърция, Испания, Италия, Северна Македония, Полша, Румъния, Русия, Сирия, Франция и Сърбия. Пълният списък на държавите, с които България има подписани двустранни договори за правна помощ, можете да откриете тук [2].
Кога не се изисква апостил?
За някои документи, които ще се използват в рамките на Европейския съюз, не се изисква легализация.
Европейският съюз предоставя възможност за някои документи да бъдат използвани и без апостил. Когато представите документ (оригинал или заверено копие), издаден от органите в една държава от Европейския съюз, пред органите в друга държава членка, тези органи трябва да приемат вашия документ за автентичен, без да е необходимо автентичността му да е удостоверена с апостил. Документът може да бъде само на един език, стига езикът да е сред официалните в Европейския съюз (напр. само на български език).
Документите, за които не се изисква апостил, са в следните области:
- раждане;
- удостоверение, че дадено лице е живо;
- смърт;
- име;
- брак;
- развод;
- законна раздяла или унищожаване на брака;
- регистрирано партньорство;
- произход;
- осиновяване;
- местоживеене и/или местопребиваване;
- националност;
- липса на съдебно минало и право на лицето да избира и да бъде избирано в общинските избори и в изборите за Европейски парламент.
Ако например със съпруга си живеете в Холандия и решите да се разведете там, ще е необходимо да представите удостоверение за сключен граждански брак. Ако бракът е сключен в България, можете да представите удостоверението на български език без апостил.
Ред за поставяне на апостил
В България органите, компетентни да поставят апостил върху българските публични актове, са:
- Министерството на правосъдието – за актове на съдилищата и нотариусите;
- Националният център за информация и документация – за образователни и удостоверителни документи, издавани от висшите училища, от институциите в системата на предучилищното, училищното и професионалното образование и обучение и от Министерството на образованието и науката и неговите звена;
- областните администрации – за документи, издавани от кметовете и общинските администрации;
- Министерството на външните работи – за всички останали актове.
Ако в България направите пълномощно за покупко-продажба на недвижим имот, което ще трябва да послужи пред органи в Турция, апостил се поставя от Министерството на правосъдието. Достатъчно е пълномощното да е на български език.
Как да заверя документ ако държавата не издава апостил?
Държавите, които не са страни по конвенцията за апостил не могат и не издават апостил за каквито и да било документи. Все пак има още една опция да се легализира документ в такава държава. Тя е малко по сложна и ще ви разкажем за нея по-долу.
Когато държавата, от която е издаден документът не е страна по Хагската конвенция и няма договор за правна помощ, е необходимо:
- Документът да бъде за заверен в Министерството на външните работи на държавата, от която се издава същия.
- Заверката на Министерството на външните работи да се удостовери от българското посолство/консулство в тази държава.
- Ако в държавата, от която е издаден документа няма българско посолство/консулство, щемпелът на Министерството на външните работи на държавата се удостоверява от посолството на тази държава в столицата на трета държава, което е акредитирано и за България, т.е. има българско посолство или консулство.
- Подписът и заверката на консулската служба на това посолство трябва да бъдат заверени и от консулската служба на българското посолство в тази държава.
След това документът в оригинал подлежи на легализация в Министерство на външните работи на България.
Препоръчително е да получите потвърждение от лицето или институцията, която изисква да представите документ за приемливата форма на легализация. Някои банки например не приемат пълномощни без апостил от държави, с които сключен договор за правна помощ. В този случай ще е по-добре да заверите пълномощното в българското консулство.