- IVLawFirm - https://ivlawfirm.com -

Кога е допустимо хранителен продукт да се означи като “домашен”?

При огромния набор продукти от даден вид в магазините, от които пазаруваме ежедневно, борбата за предпочитанието на купувача е наистина ожесточено. Подходите за постигане на желания резултат – купувачът да си тръгне от магазина със съответния продукт в кошницата – са безбройни. Етикетът е една от възможностите за въздействие. Но и тук важат правилата за защита на конкуренцията и съществуват граници, които не бива да бъдат прекрачвани. Тези граници обаче понякога са тънки и неясни. Тази статия има за цел да очертае някои от правилата, определящи възможността даден продукт да бъде предлаган като “домашен”.

В свое решение от миналата година, петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) откроява част от условията, при които е недопустимо продукт да бъде брандиран като “домашен”. В делото става дума за известна марка майонеза, която предлага своя продукт с такова описание, в резултат на което конкурентна компания подава жалба за нарушаване на правилата за лоялна конкуренция.

Сред редица основания, особен интерес представлява съответствието с чл.31 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) – въвеждане в заблуждение относно съществени свойства чрез неверни твърдения или изопачаване на факти. КЗК и ВАС тук се съгласяват за един от елементите – прилагателното “домашна” не е в състояние да подведе купувача относно мястото на производство. Като аргумент е изведена презумпцията, че повечето потребители едва ли предполагат, че съответния продукт е произведен в домашни условия в буквалния смисъл на думата. Макар не изрично споменато, логиката подсказва, че подобен аргумент е приложим само за масово предлаганите продукти.

Дотук обаче приключва единодушието и започват различията в решенията. Заблуждението, според съда, се състои предимно в представата за начина на производство  и най-вече съставките на продукта. Важен момент тук е уточнението, че етикетирането не представлява реклама по смисъла на закона, тъй като етикетът няма за цел да популяризира продукта, а по-скоро да информира относно съдържанието и характеристиките му.

Въвеждането в заблуждение трябва да се отнася до съществени свойства на стоката. Сред изброените елементи, според Европейското право, са: естество, идентичност, свойства, състав, количество, трайност, източник/произход, начин на получаване или производство. Забранено е също да се твърди, че хранителният продукт притежава специални характеристики, които всъщност всеки хранителен продукт от този вид притежава.

Онагледено с пример в контекста на конкретния казус, определението “домашен” е от естество да създаде заблуждение в две насоки. От една страна подобно брандиране води до очакването, макар не произведен в домашни условия, продуктът поне да съдържа съставките на домашно приготвен такъв. Като допълнителен аргумент в тази насока се изтъква и подвеждащото изобразяване на част от съставките на етикета (изобразено е яйце, а всъщност съдържа яйчен прах). Подробното изброяване на всички продукти в частта със съдържанието на етикета на продукта не променя това обстоятелство.

От друга страна, нарушението на правилата на конкуренцията при подобно брандиране се изразява и в сравнението му с други продукти от същия вид, неизползващи подобно определение. Ключов момент тук е очертаното по-горе твърдение за наличие на особена характеристика, която на практика е присъща за всички продукти от дадения вид. Не може да се очаква от купувача да прави сравнителен анализ на съставките на всички продукти от дадения вид преди да вземе своето решение.

Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.