С Решение № 17 от 04.11.2021 г. („Решението“) Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредбите на чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 в частта „в териториите със средно и високо застрояване, както и“ от Закона за устройство на територията („ЗУТ“).
Двата текста от ЗУТ са оспорени от омбудсмана, а искането ѝ беше подкрепено от двете върховни съдилища.
Чл. 148, ал. 16 ЗУТ, въвежда наличието на приложен подробен устройствен план (ПУП), в т.ч. и уличната регулация, като условие за издаване на разрешение за строеж.
Съгласно § 22, ал. 1 от ЗУТ ПУП се счита за приложен по отношение на регулацията, включително уличната, в следните случаи:
- С влизане в сила на акт за одобряване на ПУП по чл. 16 ЗУТ – ПУП за територии с неурегулирани поземлени имоти или територии с неприложена първа регулация, в който се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и техническата инфраструктура публична собственост;
- Със сключването на окончателни договори за между собствениците на съседни имоти за уреждане собствеността върху придаваемите по регулация части към имотите им;
- Придобиване на необходимите части от частни имоти от общината чрез провеждане на отчуждителни процедури след изплащане на справедливо обезщетение.
Чл. 148, ал. 16 ЗУТ не намира приложение в първия от изброените случаи, тъй като не засяга територии, които се урегулират по посочения ред. В последната хипотеза, обаче, прилагането на регулацията зависи изцяло от волята на общината да започне и приключи отчуждителното производство. Прилагането на уличната регулация е изцяло задължение на общината, а собствениците на засегнатите имоти не могат да противодействат на нейното бездействие. Те не могат да предприемат действия по прилагането на предвидената регулация, доколкото в закона липсва възможност за частноправните субекти да прилагат плановете за улична регулация. Именно затова в чл. 190 ЗУТ е предвидено, че строителството е допустимо чрез прокарване на временни пътища.
С оглед гореизложеното Конституционния съд достига до извода, че въвеждането на изискването за приложен ПУП, в т.ч. уличната регулация, засяга и ограничава несъразмерно правото на собственост на частноправните субекти, без да създава никакви задължения за общината. Поради това оспорената разпоредба противоречи на чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България. С нея се препятства застрояването на имота съгласно предвижданията на ПУП, а това съществено ограничава правомощието ползване като елемент от съдържанието на правото на собственост, гарантирано от Конституцията.
С чл. 148, ал.16 ЗУТ се цели постигането на ефективност при прилагането на ПУП по отношение на регулацията. Но тази цел следва да се осъществи чрез средства, които не засягат прекомерно правото на собственост и не нарушават неговата неприкосновеност, до какъвто резултат се достига с оспорената разпоредба.
В чл. 178, ал. 3, т. 5 ЗУТ е предвидено, че строежите не се въвеждат в експлоатация, ако „не са изпълнени мероприятията по изграждане на улици, пътища или алеи, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до съответния урегулиран поземлен имот“.
Конституционният съд намира за относими към нея всички съображения за противоконституционност, изложени по-горе относно разпоредбата на чл. 148, ал. 16 ЗУТ.
С оглед на това, Конституционният съд е прогласил двете разпоредби за противоконституиционни.