С Решение № 4 от 20.04.2021 г. Конституционният съд на Република България обяви за противоконституционна разпоредбата на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 102 от 1.12.2020 г.). Това на практика означава, че 10-годишна абсолютна давност за задължения на граждани ще започне да тече за заварените дългове от 2 юни 2021 г.
Хронология на събитията
С обнародването на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите в ДВ, бр. 102 от 01.12.2020 г. бе въведен институтът на абсолютната давност в българското право (чл. 112 ЗЗД). Съгласно § 2 от Преходните и Заключителните разпоредби (ПЗР), „За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането“. Тази разпоредба има за последица прилагане на нормата на чл.112 ЗЗД не от момента на нейното влизане в сила, каквото е общото правило в Конституцията, а от дата, предхождаща този ден: денят, в който вземането е станало изискуемо, денят на първото действие по изпълнението или денят на влизане в сила на акта, с който е признато вземането. Съгласно § 3 от ПЗР законът влиза в сила в 6-месечен срок от деня на обнародването му в ДВ от 02.06.2021 г.
Последици от решението на Конституционния съд и мотиви за постановяването му
Резултатът от обявяването на противоконституционността на § 2 от ПЗР е, че абсолютната давност за всички парични задължения на граждани, които не са отсрочени или разсрочени и не са едно от 8-те изключения, изброени в чл. 112 ЗЗД, независимо кога са възникнали и са станали изискуеми, ще започне да тече от 2 юни 2021 г.
Сред основните мотиви на съдиите, подкрепили решението, е че обявеното за противоконституционно правило нарушава принципите на законност, правна сигурност, предвидимост и стабилност на правния ред, тъй като въвежда три различни момента, от които започва да тече давността за заварените случаи, които дори не обхващат всички законови хипотези, в които започва да тече погасителната давност.
Освен това, правило на § 2 от ПЗР не е насочено към легитимна цел от конституционен порядък, защото правото на лицата, които са се поставили в ролята на длъжник чрез обедняването на други лица, техни кредитори, да бъдат забравени, да спрат да са „вечен длъжник“, не е конституционно право.
Изложени са съображения и във връзка с правото на собственост, което включва и възможността за събиране на вземането. В решението се разяснява кога е допустимо принудително отчуждаване на частна собственост и че случаят не сред тях, тъй като с § 2 от ПЗР недопустимо се отрича правният ефект на действията на онези кредитори, пристъпили към защита на правата си.
Пълния текст на решението можете да намерите тук [1].