Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове („Конвенцията“) [1], създадена през 1961 г. и целяща да улесни признаването на документи от една договаряща се страна в друга договаряща се страна, влиза в сила по отношение на България на 30 Април 2001 г.
Съгласно Член 2 от Конвенцията всяка договаряща държава освобождава от легализация документите, по отношение на които се прилага Конвенцията и които трябва да се представят на нейна територия. По смисъла на Конвенцията „легализация“ означават тези формални процедури, чрез които дипломатическите и консулските служители на държавата на чиято територия трябва да се представи документът, удостоверяват истинността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало документа, или при необходимост, автентичността на печата или марката върху документа. С полагането на печат Appostile задължението за легализация се счита за изпълнено.
Тази конвенция се отнася единствено към публични актове, които по смисъла на Конвенцията са следните:
- Документи, издавани от орган или длъжностно лице, свързано с правораздавателната система на държавата, в това число документи, издавани от прокурор, секретар на съд и т.н.;
- Административни документи;
- Нотариални актове;
- Официални заверки като записвания в регистър, или удостоверяване на дата или подпис върху частен документ.
Компетентните органи на територията на България, които поставят апостил са Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи. Първото удостоверява с апостил следните документи:
- актовете на съдилищата;
- актовете на нотариусите.
Министерството на Външните работи удостоверява с апостил всички останали публични документи като:
- документите за гражданско състояние и адресна регистрация, издадени от общините;
- различните удостоверения, сертификати, лицензи и други на министерства, държавни агенции и комисии;
- документите за образование, придобита квалификация и правоспособност;
- документи на Национален осигурителен институт, Национален статистически институт и други.
Например диплома за завършено образование, издадена от Министерството на Образованието и Науката на Р. България, удостоверена с Апостил се признава в държавите подписали Конвенцията без да са необходими други заверки от консулски органи в съответните държави. Същото важи и за документи, идващи от чужбина, при положение, че са издадени съгласно гореописаните разпоредби.
Документите, произхождащи от САЩ и снабдени с апостил, не се легализират от българското генерално консулство в Ню Йорк или в посолството във Вашингтон. Те се признават от българските органи, когато върху тях или в приложение към тях има поставен в оригинална форма апостил.
Извън обсега на тази конвенция остават документи, изготвени от дипломатически или консулски служители. Тези се регулират от Европейската конвенция за премахване на легализацията на документи, издавани от дипломатически или консулски служители [2]. Последната има превес над всички останали договори или споразумения, сключени от страните участващи в Конвенцията.
Освен Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, няма друг договор или споразумение на европейско ниво, който да регулира легализацията на публичните документи. Всички държави от Европейския Съюз са подписали гореспоменатата Конвенция и тези отношения между страните членки се регулират от нея.
Изключения правят случаите, в които има други споразумения между две или повече от договарящите страни, но само ако тези споразумения отговарят на определени изисквания, споменати в Конвенцията. Член 8 от Конвенцията определя нейното положение спрямо други договори и споразумения сключени между две или повече от договарящите държави. Ако такива споразумения съществуват, то Конвенцията ги отменя единствено при условие, че предвидените в тях формални процедури са по-строги от формалните процедури описани в Член 3 [3] и Член 4 [4] от Конвенцията.
Като пример за прилагане на горепосоченото постановление може да бъде взета съпоставката между Договора за правна помощ между България и Руската Федерация (Договора) [5] и Конвецията за Апостила. Член 12 от Договора постановява, че документи, изготвени или заверени със служебен подпис от съд или друг компетентен орган, в това число и заверки на частни документи притежават доказателствена сила, без да е необходим апостил или друг вид легализация. [6] Поради отсъствието на задължение за поставяне на апостил формалните процедури, предвидени в този договор са по- леки от тези, предвидени в Конвенцията. Съгласно Член 8 от Конвенцията, в такъв случай се прилага договорът за правна помощ с Руската Федерация.
Disclaimer
Настоящото писмо служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на трудовото законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко“.
Чувствайте се свободни да разпространявате настоящото писмо. За да бъдете добавени или заличени от списъка на получателите моля, пратете мейл на office@ivlawfirm.com [1] [1] Convention de La Haye du 5 octobre 1961 supprimant l’exigence de la légalisation des actes publics etrangers(Convention Apostille)
[2] European Convention on the abolition of legalization of documents executed by diplomatic agents of consular officers, London, 7.VI.1968
[3] Единствената формална процедура, която може да се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на качеството в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост, достоверността на печата или марката, поставени върху документа, е прилагането на описаното в чл. 4 удостоверение от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът. Формалната процедура, упомената в предходната алинея, не може да се изисква в случаите, в които закон, правилник или утвърдилата се практика в държавата, в която се представя документът, или договореност между две или повече договарящи държави я изключват, опростяват или освобождават документа от легализация.
[4] Удостоверението, предвидено в чл.3, ал.1, се поставя върху самия документ или върху продължение и трябва да съответства на образеца, приложен към тази конвенция.
Удостоверението може да бъде съставено на официалния език на органа, който го издава. Стандартните изрази, използвани в него могат да бъдат и на втори език.
[5] ДОГОВОР между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, Обн. ДВ, бр.12 от 10.02.1976 г., в сила от 18.01.1975 г.
[6] 1. Документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от компетентни органи съгласно установената форма, се приемат на територията на другата договаряща страна без легализация. Същото се отнася и до документи на граждани, подписите на които са заверени по правилата, действащи в съответната договаряща страна.
2. Документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.