- IVLawFirm - https://ivlawfirm.com -

Корпоративното облагане от 01.01.2020 г.

В областта на корпоративното подоходно облагане се регулира трансфера на активи или дейности към друга част на дадено предприятие, разположена извън страната. Предвиждат се още специфични правила за определяне на данъчен финансов резултат при хибридни несъответствия и несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция. Специфично ще бъде и данъчното третиране на разходите за изграждане или подобрение на елементи на техническата инфраструктура, която е публична държавна или общинска собственост. Над двадесет нови дефиниции съпровождат новите разпоредби.

Данъчни временни разлики ще възникват при трансфер на активи/дейност по новата глава двадесета. За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато данъчна временна разлика, свързана с актив, е формирана по реда на глава двадесета, в годината на отписване на актива счетоводният финансов резултат ще се увеличава или намалява в различни нови хипотези.

Признават се за данъчни цели разходи за ремонт на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост и са свързани с дейността на данъчно задълженото лице, включително и в случай, че елементите на техническата инфраструктура са достъпни за ползване и от други субекти.

Данъчни амортизируеми активи ще са и разходите за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост по чл. 69а, ал. 3.

В глава десета се създава чл. 69а:

Специфично данъчно третиране на разходи за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост

Принципът на член 155, ал. (1) е, че данъчно задълженото лице прилага чл. 155а – 155д и чл. 157 в случаите, когато Република България губи изцяло или частично правото за облагане на резултата от последващо разпореждане с трансферирани активи/дейност в различни хипотези на тези разпореждания.

В случаите на трансфер на активи по член 155, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се преобразува (увеличава или намалява) по начините, посочени изрично в закона.

Законът дефинира и как се определя „стойност за данъчни цели“ на трансфериран актив, в зависимост от това дали са амортизируеми или не. Стойност за данъчни цели на трансфериран актив е стойността, определена по реда на чл. 155а, ал. 2.

Уредени са и случаите на трансфер на дейност по чл. 155, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат също се преобразува, по начините определени в закона.

Член 155 не се прилага, когато трансферът на активи е за срок, не по-дълъг от 12 месеца, и при условие че трансферът:

  1. е свързан със сделки за финансиране на ценни книжа, или
  2. е свързан с активи, предоставени като обезпечение, или
  3. се извършва с цел изпълнение на пруденциални капиталови изисквания или управление на ликвидността.

В случай че активите не се трансферират обратно в Република България в рамките на 12 месеца от момента на трансфера, разпоредбите на чл. 155 и глава дванадесета се прилагат съответно.

Данъчно задълженото лице може да разсрочи внасянето на частта от корпоративния данък, дължима в резултат на трансфер с инцидентен или нерегулярен характер на активи/дейност по чл. 155, но не повече от дължимия корпоративен данък за съответния данъчен период и при изпълнение на точно определени в закона условия.

Правилата определят данъчната амортизируема стойност, с която активът се завежда в данъчния амортизационен план, като това е пазарната му цена към момента на трансфера. Правилата варират за трансфери на данъчни амортизируеми активи и за активи, които не са данъчни амортизируеми активи. Съобразяват се прилагането на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар  и факта дали тези трансферите на тези активи са участвали в облагане с данък в друга държава-членка. Създадени са изрични правила относно определянето на данъчния финансов резултат при трансферите на услуги към страната от части на предприятието извън нея.