Уредба на ниво ЕС
Правна рамка на национално ниво по отношение на колективното финансиране (познато още като „краудфъндинг“ или “crowdfunding”) съществува в някои държави-членки. Предвид различията в уредбата на обаче, е поставена бариера пред редица стартъпи и МСП, които биха се ползвали от колективното финансиране.
С цел насърчаване на предлагането на подобен вид услуги, бе приет основният наднационален нормативен акт, уреждащ материята, а именно Регламент (ЕС) 2020/1503 („Регламена/ът“). Приемането му не само постави една обща нормативна рамка за държавите-членки, а и преодолява съществуващите пречки пред краудфъндинга в националното законодателство на някои държави-членки.
Краудфъндингът в България
Макар Регламентът да намира пряко приложение на територията на Р. България, законодателят е въвел основните положения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа („ЗППЦК“), като предимно препраща към дефинициите и формулировките в Регламента. Ето и някои от най-важните обстоятелства:
- Единствено дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество могат да бъдат доставчици на услуги за колективно финансиране. За целта обаче трябва първо да се сдобият с лиценз от Комисията за финансов надзор (КФН), която е компетентният орган в Р. България по отношение на изпълнението на функциите и задълженията в контекста на услугите за колективно финансиране;
- За членовете на контролните и управителните органи на съответното дружество са в сила и допълнителни изисквания за добра репутация, достатъчно умения и опит. Това представлява един от защитните механизми за неопитни инвеститори-непрофесионалисти, които потенциално могат да инвестират в дадения проект;
- Сред изискванията за получаване на лиценза е задължението за представяне на програма за дейността, описание на управленските процедури и механизмите за вътрешен контрол, описание на системите за обработка на данни, описание на оперативните рискове и др.;
- Допълнителна гаранция за потенциалните инвеститори е задължението на доставчиците на услуги за колективно финансиране по всяко време да разполагат с гаранция или в размер на EUR 25 000, или една четвърт от постоянните общи разходи за предходната година (по-високата от двете стойности се прилага).
Не бива да се слага знак за равенство между предоставянето на услуги за колективно финансиране и предоставянето на платежни услуги. Касае се за две различни по естеството си материи, съответно два различни лиценза. При хипотезата на доставчик на услуга за колективно финансиране, който във връзка с нея предоставя и такива платежни услуги, той трябва да бъде и доставчик на платежни услуги съгласно Директива (ЕС) 2015/2366.
Защита на инвеститорите
Регламентът съдържа редица разпоредби относно защитата на инвеститорите. Те са от ключово значение, тъй като участници в
процеса на колективно финансиране са не само инвеститори-професионалисти, а и неопитни такива. Едно от правилата, обезпечаващи защитата на инвеститорите е задължението на доставчика на услугата да предостави на потенциалния инвеститор т.нар. „основен информационен документ“. Той съдържа декларация за ограничаване на отговорността, предупреждение за рисковете, като също трябва да е коректен, ясен и неподвеждащ.
В Регламента се съдържат и редица други защитни и превантивни механизми за неопитните инвеститори, макар измененията в ЗППЦК да не ги назовават и да не препращат изрично към тях. Те обаче следва също да намират приложение, а в допълнение, съгласно чл. 179 ЗППЦК, КФН може да определи с наредба допълнителни изисквания по отношение на материята.