Върховния касационен съд разпореди вписване на съдебно решение в полза на длъжник, след като самият той е бездействал.
Казусът е бил разгледан след отказ за отбелязване на решение от страна на съдия по вписванията и последващ такъв от страна на Софийски градски съд. С решението е обявен предварителен договор за окончателен по искане на длъжника.
Съдията по вписванията отказва отбелязването с мотивите, че производството не е започнато от лице с правен интерес и че легитимиран да поиска отбелязване на влязлото в сила решение, в шест месечен срок е длъжникът. Кредиторът обжалва пред Софийски градски съд.
Софийски градски съд от своя страна тълкувайки нормата на чл. 115, ал. 2 от Закона за собствеността, която определя шест месечен срок на ищеца да заяви вписването, постановява:
„Тези съдебни решения подлежат на вписване, като на основание чл.115, ал.2 вр. с чл.114, б. “б“ ЗС, е предвидено, че в решението, в което се уважава искът по чл.19, ал.3 ЗЗД, съдът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши това отбелязване, като след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си. По този начин законът изрично посочва лицето, което надлежно може да инициира вписването на влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Същевременно жалбоподателят не е ищец в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД.“
Кредиторът се е аргументирал, че има интерес да инициира производство по вписване на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, тъй като има качеството на кредитор на ищеца, а неговото бездействие заплашва удовлетворяването му в изпълнителното производство. Софийски градски съд заявява по повод аргументи на кредитора:
„Същевременно, ако упражнението на правото на длъжника не се състои в предявяване на иск, какъвто е разглежданият случай, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете, на основание чл.134, ал.3 ЗЗД. Не е налице правна възможност в рамките на охранителното производство по вписване на влязлото в сила съдебно решение, с което уважен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, съдията по вписванията да извършва преценка относно правния интерес на жалбоподателя на заявеното от него основание, при липса на изрично овластяване от съда да инициира това производство.“
С Определение № 147/10.09.2020 г., по ч. гр. д. № 147/2020 г., първо гражданско отделение, ВКС категорично заявява, че:
„Настоящият състав приема извода, че всяко лице, което има правен интерес, може да извърши отбелязване в службата по вписванията на влязло в сила решение на основание чл.115,ал.2 ЗС и чл.14 ПВ.“
И допълва по повод разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от Закона за собствеността, че адресат на разпоредбата е съдът, който уважа иска. Диспозицията на разпоредбата предвижда задължение за съда в диспозитива на решението си да укаже на ищеца да извърши отбелязване на решението в шестмесечен срок, тъй като след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си. Като ВКС уточнява, че чл. 115, ал. 2 от Закона за собствеността въобще не разрешава въпроса дали друг е легитимиран да извърши отбелязването на влязлото в сила решението. ВКС също така подчертава, че наличието на правен интерес следва да се преценява от съдията по вписванията, а по жалбата срещу негов отказ – от окръжния съд, който разглежда жалбата, тъй като съгласно чл. 278, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, ако съдът отмени обжалваното определение, той решава сам въпроса по жалбата за наличието на правен интерес у лицето.
