В свое съвсем скорошно решение, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) внесе допълнителна яснота по отношение на застрашаващите конкуренцията на свободния пазар споразумения и неотделимите от този въпрос понятия за предприятие и стопанска дейност.
Предприятие
В частност, КЗК поясни едно от необходимите условия, за да е налице т.нар. забранено споразумение по Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). С оглед правилното разбиране на това условие обаче, е нужно на първо място да знаем какво имаме предвид с понятието “предприятие”.
Тук КЗК препраща към дефиницията, дадена ни в закона, която от своя страна е съгласувана с дългогодишната практика на Европейската комисия (ЕК) и Съда на ЕС (СЕС). Набляга се на функционалния аспект на предприятието, определяйки като такова всяко образувание, което осъществява стопанска дейност. Без значение е дали става дума за физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано образувание. Формата на образуванието по закон и организационната му форма също не са определящи.
Стопанска дейност
Кратката дефиниция на понятието за предприятие предоставя едно широко приложно поле в рамките на проблематиката на забранените споразумения, но и поставя поредния въпрос: какво следва да разбираме под “стопанска дейност”?
Елементите тук са два. От една страна, това е дейност, чрез която на пазара се предлагат стоки или услуги. Става дума за дейност, резултатът от която е предназначен за предлагане и размяна на свободния пазар. На второ място, тази дейност трябва да е способна да реализира печалба в частен интерес. Ключово тук е, че самото реализиране на печалбата не е задължително условие. Достатъчно е само дейността да е от естество да реализира печалба.
Необходими условия за приложение на правилата за забранено споразумение
Разполагайки с конкретното определение за “предприятие”, можем да обърнем внимание и на едно от необходимите условия за приложение на правилата за забранено споразумение.
За да е налице забранено споразумение, е необходимо страните по това забранено споразумение да са независими предприятия – както едно от друго, така и от трето, но общо за тях предприятие. Това е задължителното условие, което практиката на КЗК, ЕК и СЕС поставят по отношение на националното и европейското законодателство в материята на конкуренцията. Наличието на обща воля и политика, налагана от контролиращо предприятие, изключва приложимостта на забраната. В подобни случаи отговорността на дъщерното предприятие се понася от контролиращото предприятие.