IVLawFirm Могат ли общините да се разпореждат посредством договор за продажба с имоти, придобити безвъзмездно по реда на чл. 54, ал. 1 ЗДС?

Настоящата статия има за цел да внесе яснота при тълкуване на новата редакция на 54, ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.; изм., бр. 21 от 2021 г.) от Закона за държавната собственост.

Въпрос

Как следва да се тълкува новата редакция на чл. 54, ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.; изм., бр. 21 от 2021 г.) от Закона за държавната собственост („ЗДС“) с оглед възможността на Общините да се разпореждат в полза на трети лица с имоти, безвъзмездно придобити по реда на чл. 54, ал. 1 ЗДС, посредством договор за продажба, съответно да сключват договор за учредяване на ограничено вещно право на строеж?

Отговор

Действащата към момента редакция на чл. 54, ал. 3 ЗДС^[1] ^[1] предвижда, в изречение първо, абсолютна забрана за даряване на имоти, безвъзмездно придобити от общината по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗДС. По отношение на възмездните разпоредителни сделки с такива имоти е предвидено, в изр. второ на посочената разпоредба, задължително условие, което следва да е налице, за да е валидна отчуждителната сделка, а именно тези имоти да се прехвърлят с цел реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Следователно, законодателят поставя акцент върху целта на разпореждането с имот, придобит по реда на чл. 54, ал. 1 ЗДС, когато се касае за възмездна разпоредителна сделка, а не върху разновидността на тази сделка. В този смисъл, всяка замяна и апорт (изрично посочени в разпоредбата), както и всяка продажба или учредяване на ограничено вещно право на строеж (макар и не изрично упоменати, но насочени към постигане на преследваната от законодателя цел – „реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение“) ще бъдат валидни и по отношение на тях не би се приложила последицата, предвидена в чл. 54, ал. 4 ЗДС – нищожност.

Аргументите ни в подкрепа на тази теза ще бъдат изложени по-долу.

История на промените и коментари по тях

Редакцията на чл. 54, ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) ЗДС към ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г. гласи:

„(3) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Общините нямат право да продават, заменят, даряват, внасят като непарична вноска в капитала на търговски дружества придобитите имоти или да учредяват право на строеж или право на ползване върху тях, освен в случаите, свързани с реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи, както и в случаите по чл. 22а от Закона за насърчаване на инвестициите на инвеститор, получил сертификат за инвестиция от клас А, клас Б или за приоритетен инвестиционен проект. Забраната се вписва по партидите на придобитите имоти.“

Посочената разпоредба е предложена за първи път с Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост от 26.10.2016 г. Мотивите към законопроекта по отношение на предвидената нова разпоредба на чл. 54, ал. 3 ЗДС гласят следното: „С оглед защита на държавния интерес се предвижда и въвеждането на забрана общините да продават, заменят, даряват, внасят като непарична вноска в капитала на търговски дружества придобитите имоти или да учредяват право на строеж или право на ползване върху тях освен в случаите, свързани с реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи, както и в случаите по чл. 22а от Закона за насърчаване на инвестициите на инвеститор, получил сертификат за инвестиция от клас А, клас Б или за приоритетен инвестиционен проект. Предвижда се, че сделка, извършена в нарушение на визираната забрана, е нищожна. Въвеждането на забрана ще създаде допълнителна гаранция за изпълнение на декларираните от страна на съответната община цели, за които ще се използва имотът след придобиването му.“

Във връзка с тълкуването на чл. 54, ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) ЗДС е налице оскъдна съдебна практика^[2] ^[2], в която се посочва, че разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ЗДС предвижда изключение от предвидената в същата разпоредба забрана за отчуждаване на безвъзмездно прехвърлени от държавата на общините имоти, а именно когато недвижимия имот е отчужден за реализиране на обект, необходим за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Също така, в цитираните решения се уточнява, че: „За да породи действие въведената забрана за разпореждане, законодателят е предвидил същата да бъде вписана по партидата на придобития имот – чл.54, ал.3, изр.2 от ЗДС, без да е поставено изискване относно момента на придобиване, т.е. независимо дали имотът е придобит безвъзмездно от общината преди 2017 г. и след това.“

Следователно, още при действието на редакцията на чл. 54, ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) ЗДС, се приема, че, за да е нищожна разпоредителната сделка с имот, безвъзмездно придобит от общината по реда на чл. 54, ал. 1 ЗДС, е необходимо на първо място да не е налице предвиденото в ал. 3 изключение, а именно имотът да е прехвърлен с цел реализиране на обект, необходим за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение (тоест целта на закона е да брани обществения интерес) и на второ място е необходимо тази забрана да е вписана по партидата на имота.

Мотивите на законодателя за приемане на посочената разпоредба са свързани с това, че „Въвеждането на забрана ще създаде допълнителна гаранция за изпълнение на декларираните от страна на съответната община цели, за които ще се използва имотът след придобиването му.“

Следователно, акцентът на законодателя при приемане на посочената разпоредба е върху целите, за които ще се използва имотът след придобиването му, а не върху вида на разпоредителната сделка. Именно поради тази причина законодателят е предвидил и изключение от забраната за разпореждане с такива имоти, тогава, когато последното е с „цел реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение.“

С § 6 от ПЗР на Закона за индустриалните паркове (обн., ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г.) („ЗИП“) е предвидено, че:

„В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г. – бр. 38 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59, 92 и 113 от 2007 г., бр. 52 и 54 от 2008 г., бр. 10, 17, 19, 33 и 41 от 2009 г., бр. 18 и 87 от 2010 г., бр. 19 и 47 от 2011 г., бр. 45, 82 и 99 от 2012 г., бр. 27 от 2013 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 65 от 2013 г.; изм., бр. 66 и 109 от 2013 г., бр. 40, 98 и 105 от 2014 г., бр. 52, 60 и 61 от 2015 г., бр. 81 от 2016 г., бр. 13, 58 и 96 от 2017 г., бр. 21, 64, 77 и 90 от 2018 г., бр. 25, 44, 60, 61, 79 и 94 от 2019 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 98 от 2019 г.; изм., бр. 28, 34 и 44 от 2020 г.) се правят следните изменения:

В чл. 54, ал. 3 се изменя така:

„(3) Общините нямат право да даряват имотите, придобити по реда на ал. 1. Общините могат да заменят или да внасят като непарична вноска в капитала на търговски дружества придобитите имоти само в случаите, свързани с реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Забраната се вписва по партидите на придобитите имоти.“

Първоначално предложеното изменение на чл. 54, ал. 3 от ЗДС, съгласно Законопроект за индустриалните паркове е било следното:

„В чл. 54, ал. 3 след думите „или за приоритетен инвестиционен проект“ се поставя запетая и се добавя „и в случаите, когато имотите са включени в територията на индустриален парк, регистриран по Закона за индустриалните паркове“.

В Мотивите към Законопроект за индустриалните паркове е посочено, че:

„За да се осигури прилагането на законопроекта при равни условия, независимо от собственика, е предвидено изменение на чл. 54, ал. 3 от Закона за държавната собственост. С предложеното изменение се разширяват възможностите за разпореждане от страна на общините – освен в случаите по чл. 22а от Закона за насърчаване на инвестициите на инвеститор, получил сертификат за инвестиция от клас А, клас Б или за приоритетен инвестиционен проект, и в случаите, когато имотите са включени в територията на ИП. Развитието на един индустриален парк е свързано с трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. За да се предотвратят спорове дали това е така, както и предвид правния принцип, че е недопустимо тълкуване на разпоредба, уреждаща изключения, е необходимо индустриалните паркове да бъдат изрично изброени в списъка на изключенията по чл. 54, ал. 3 от ЗДС.“

Следователно, първоначалната цел на предложението за изменение на чл. 54, ал. 3 ЗДС е било да се разшири обхватът на изключението, при което общините могат да се разпореждат с безвъзмездно прехвърлени им имоти от държавата по реда на ал. 1. Идеята е била общата забрана за продажба, замяна, дарение, внасяне като непарична вноска в капитала на търговски дружества или за учредяване на право на строеж или право на ползване, когато посочените сделки не са свързани с трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, да остане, като се предвиди още едно изключение по отношение на случаите, когато имотите са включени в територията на ИП.

Между първо и второ гласуване на предложената нова редакция на чл. 54, ал. 3 ЗДС, са направени две предложения:

„В § 6 т. 1 се изменя така:
В чл. 54, ал. 3 след думите „или за приоритетен инвестиционен проект“ се добавя „и в случаите, когато имотите са включени в територията на индустриален парк, регистриран по Закона за индустриалните паркове или за изграждане и експлоатация на енергиен обект за производство на енергия от възобновяеми източници“ – това предложение е отхвърлено
„В § 6 т. 1 се изменя така:

Чл. 54, ал. 3 се изменя така:

(3) Общините нямат право да даряват имотите, придобити по реда на ал. 1. Общините могат да заменят или да внасят като непарична вноска в капитала на търговски дружества придобитите имоти само в случаите, свързани с реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Забраната се вписва по партидите на придобитите имоти.“ – това предложение е прието

Към момента действащата редакция на чл. 54, ал. 3 ЗДС гласи следното:

„Редакция към ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г.:

(3) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.; изм., бр. 21 от 2021 г.) Общините нямат право да даряват имотите, придобити по реда на ал. 1. Общините могат да заменят или да внасят като непарична вноска в капитала на търговски дружества придобитите имоти само в случаите, свързани с реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Забраната се вписва по партидите на придобитите имоти.“

Със Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост от 04.09.2020 г. са предвидени следните изменения:

„Параграф единствен

В чл. 54 се правят следните изменения:

В ал. 1 думата „полза“ се заменя със „собственост“, а думите „за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи,“ се заличават.
Алинея 3 се изменя така:

Алинея 5 се отменя.“

Този законопроект предстои да бъде гласуван от Народното събрание.

С него се предвижда редакция на чл. 54, ал. 3 ЗДС, която към момента вече е действаща с оглед нейното изменение с § 6 от Закона за индустриалните паркове.

Аргументи в полза на застъпената в т. II теза

Аргументите ни в подкрепа на застъпената с настоящото становище теза са базирани на логическото, систематичното и историческото тълкуване на посочената разпоредба.

Със създаването на разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ЗДС през 2017 г., законодателят е предвидил и въвел забрана за общините да се разпореждат чрез продажба, замяна, дарение, внасяне като непарична вноска в капитала на търговски дружества, безвъзмездно придобитите по реда на чл. 54, ал. 1 ЗДС имоти, или да учредяват право на строеж или право на ползване върху тях. От текста на разпоредбата обаче става ясно, че тази забрана не е абсолютна, а е относителна, тъй като е предвидено изключение или по-скоро условие, при наличието на което подобна разпоредителна сделка не би била нищожна, а именно „освен в случаите, свързани с реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи, както и в случаите по чл. 22а от Закона за насърчаване на инвестициите на инвеститор, получил сертификат за инвестиция от клас А, клас Б или за приоритетен инвестиционен проект. Забраната се вписва по партидите на придобитите имоти.“ Тоест, в случай, че е налице някоя от посочените хипотези, предвиждаща изключение от общата забрана за разпореждане с безвъзмездно придобити от общината имоти по реда на чл. 54, ал. 1 ЗДС, сделката не е нищожна по смисъла на чл. 54, ал. 4 ЗДС.

При историческото тълкуване на една разпоредба се дава отговор на въпроса, каква е правната идея, от която е изходил законодателят когато е формулирал правната норма. В Мотивите към проекта за Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост от 26.10.2016 г. е посочено, че „Въвеждането на забрана ще създаде допълнителна гаранция за изпълнение на декларираните от страна на съответната община цели, за които ще се използва имотът след придобиването му“. Следователно, идеята на законодателя е била да гарантира защитата на държавния интерес, като предвиди забрана за разпореждане с имоти, които държавата е прехвърлила безвъзмездно на общините за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, когато това прехвърляне не преследва предвидената от законодателя цел.

В случая, идеята на законодателя е била да предвиди такова правило, което да защити държавния интерес посредством въвеждане на гаранция за това, че след безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост върху имот – частна държавна собственост в полза на общини за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, последните няма да се разпоредят с това право в полза на трето лице без да е спазена целта на първото прехвърляне, а именно трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение.

Следователно, още към момента на приемане на разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ЗДС, законодателят е акцентирал върху целта на последващото прехвърляне без да държи сметка за разновидността на прехвърлителната сделка. Нещо повече, в старата редакция на разпоредбата изрично са били упоменати не само продажбата и учредяването на право на строеж, но и дарението. Тоест, законодателят до такава степен е придал значение на целта на прехвърлянето, че е предвидил, че и безвъзмездна сделка, която е насочена към задоволяване на обществени потребности от местно значение не би била нищожна по смисъла на чл. 54, ал. 4 ЗДС.

В същия смисъл е тълкувана посочената разпоредба и от съда, като е прието следното: „Наред с това, от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че процесният недвижимият имот е отчужден за реализиране на обект, необходим за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, като купувачът е поел задължение да предоставя здравни, социални или други хуманитарни дейности и услуги в имота, обект на продажбата. При годишен бюджет от около 1700 хил. лева, за Община Ветрино не съществува възможност сама да реализира проект с приблизителна стойност около 1400 хил. лева, което дава и основание на съда да приеме, че е налице и предвиденото в чл.54, ал.3 от ЗДС изключение, даващо възможност на общината да се разпореди с безвъзмездно придобития от държавата недвижим имот.“^{[3] ^[3]}

На следващо място, от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 54, ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) ЗДС към ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г. с разпоредбата на чл. 54, ал. 1 (Изм. и доп. – ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм., бр. 32 от 2005 г.; доп., бр. 13 от 2017 г.) ЗДС, може да се направи тълкувателния извод, че отправната точка при преценка за валидността на разпоредителна сделка с безвъзмездно придобит от общината имот в полза на трето лице е именно целта, за която ще бъде използван този имот след прехвърлянето му. В ал. 1 са посочени целите, с оглед постигането на които държавата дарява недвижими имоти на общините, а именно: 1) за изпълнение на техните функции или 2) за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. От граматическото тълкуване на посочената разпоредба следва, че тези цели са посочени от законодателя алтернативно. Втората посочена цел изисква дарените имоти да се използват от общините за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Именно с оглед постигането на тази цел е предвидено и изключението в чл. 54,ал. 3 ЗДС по отношение на разпореждане с имот от страна на общината в полза на трето лице.

От всичко изложено до тук може да се направи изводът, че старата редакция на чл. 54, ал. 3 ЗДС е допускала разпореждане с безвъзмездно придобити от общините имоти по реда на чл. 54, ал.1 ЗДС, стига то да е свързано с реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение.

Тук следва да се посочи, че в тези отношения общината не действа в публично качество, а е в положението на частноправен субект, поради което са приложими правилата за тълкуване в частното, а не в публичното право. Това качество на общините следва от чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република България („КРБ“), съответно чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация („ЗМСМА“). Общината е субект с многоотраслова правосубектност – от една страна тя е публичноправна организация, която има за цел да се грижи за обществените нужди, а от друга страна има гражданската правосубектност, което ѝ дава способността да бъде носител на права и задължения като участник в равнопоставени гражданскоправни отношения. При прехвърляне на правото на собственост общината встъпва в граждански правоотношения, в които тя не е носител на властнически правомощия. Поради тази причина и разпоредбите, които уреждат подобни отношения – напр. нищожност на разпоредителна сделка с имот, собственост на общината, се касае не за публично, а за частно право, поради което правилата за тълкуване в публичното право са неприложими.

В новата редакция на чл. 54, ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.; изм., бр. 21 от 2021 г.) ЗДС законодателят е отделил в две отделни изречения безвъзмездните сделки с имоти, придобити по реда на чл. 54, ал. 1 ЗДС от възмездните разпоредителни сделки. По този начин се въвежда абсолютна забрана за даряване на такива имоти от общината в полза на трети лице, дори когато това прехвърляне е свързано с реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение.

В изр. второ на чл. 54, ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.; изм., бр. 21 от 2021 г.) ЗДС е посочено, че „Общините могат да заменят или да внасят като непарична вноска в капитала на търговски дружества придобитите имоти само в случаите, свързани с реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Забраната се вписва по партидите на придобитите имоти.“ При сравнение със старата редакция е видимо, че в текста на новата разпоредба не са изрично упоменати продажбата, учредяването на право на строеж и право на ползване. Това създава необходимост от тълкуване на новата разпоредбата с оглед изясняване на нейния смисъл съобразно духа на закона.

На първо място, при тълкуване на новата редакция следва да се държи сметка за мотивите на законодателя още при въвеждането на посочената разпоредба (към 2017 г.). Тези мотиви бяха обсъдени подробно по-горе в изложението, като от тях става ясно, че законодателят поставя акцент върху постигането на определена цел, а именно трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, а не върху вида на възмездната разпоредителна сделка.

Следователно, от историческото тълкуване на посочената разпоредба следва да се приеме, че не видът на разпоредителната сделка е водещ при преценка за нейната валидност, а преследваната, с тази сделка, цел.

Въпреки липсата на изрично позоваване на продажбата като възможен способ за прехвърляне на правото на собственост при условието на чл. 54, ал. 3 ЗДС, считаме, че такава разпоредителна сделка би била валидна стига същата да е свързана с реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение (преследваната от законодателя цел).

Този извод следва и от логическото тълкуване на разпоредбата и по-конкретно тълкуването по аналогия (argumentum pe analogia), което позволява да се правят тълкувателни изводи въз основа на сходството между две явления. В конкретния случай това е посочването на замяната като възможен способ за възмездно разпореждане с имоти, придобити от общината по реда на чл. 54, ал. 1 ЗДС. По аналогия следва да се приеме, че щом е позволена замяната на подобен имот, при наличие на предвиденото в разпоредбата условие (преследване на посочената по-горе законодателна цел), то валидна би била и продажба, стига тя да е свързана с тази цел – реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Изводът за сходство между замяната и продажбата, като способи за разпореждане с правото на собственост върху имот, следва от разпоредбата на чл. 223 от Закона за задълженията и договорите („ЗЗД“), който предвижда, че „Правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава“. Тоест, стъпвайки на систематичното тълкуване, следва да приемем, че законодателят третира тези два способа като сходни.

Както вече беше посочено, законодателят цели да се запази целта на ползване на прехвърления имот – за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, като стига да е спазена тази цел и стига разпореждането да е възмездно, то не следва да се приема, че е налице ограничение в разновидността на разпоредителната сделка. Именно с оглед зачитане на действащата воля на законодателя посочената разпоредба не следва да се тълкува стеснително и да се ограничава единствено до случаите на прехвърляне на правото на собственост чрез замяна.

Ако изхождаме единствено и само от буквалното и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ЗДС следва да приемем, че възмездните сделки по изр. второ са изброени изчерпателно. Този извод обаче противоречи на логическото и историческо тълкуване на разпоредбата, поради което може да се направи категоричен извод, че разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ЗДС следва да се тълкува корективно, като се приеме, че направеното в изр. второ изброяване на възмездните разпоредителни способи не е изчерпателно, поради което по аналогия изр. второ от чл. 54, ал. 3 ЗДС се прилага и по отношение на продажбата.

От аргумент на по-силното основание (argumentum a fortiori) следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ЗД не забранява сделка по учредяване на ограничено вещно право на строеж, когато тази сделка преследва законоустановената цел и е свързана с реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение.На последно място в подкрепа на всичко гореизложено следва да се посочат и Мотивите към проекта на Закон за изменени на Закона за държавната собственост, в който отново се акцентира върху целта и начина на ползване на имота в интерес на общината след прехвърлянето му на трето лице („С въвеждането на забраната общините да нямат право да даряват прехвърлените имоти – частна Държавна собственост в собственост на общини се гарантира, че придобитото имущество ще бъде ползвано по предназначение в интерес на общината.“).

Допълнителен аргумент в полза на застъпваната теза се съдържа и в следното изявление от мотивите на законопроекта: „С това законово ограничение се предоставя възможност общините да оперират с предоставеното имущество, като същевременно се осигуряват гаранции за ползване/разпореждане на имота само за конкретно посочените цели.“ От така посочените мотиви се изяснява волята на законодателя – да предвиди възможност за разпореждане, без оглед вида на разпоредителната сделка, стига да се постига посочената в закона цел – прехвърлянето да е свързано с реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение.

Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.

[1] ^[4] чл. 54, ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.; изм., бр. 21 от 2021 г.)

„Общините нямат право да даряват имотите, придобити по реда на ал. 1. Общините могат да заменят или да внасят като непарична вноска в капитала на търговски дружества придобитите имоти само в случаите, свързани с реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Забраната се вписва по партидите на придобитите имоти.“

[2] ^[5] Решение № 260093 от 20.07.2020 г. по т. д. № 1098 / 2019 г. на V състав на Окръжен съд – Варна, което е потвърдено с Решение № 260087 от 16.11.2020 г. по в. т. д. № 478 / 2020 г. на I състав на Апелативен съд – Варна

[3] ^[6] Решение № 260087 от 16.11.2020 г. по в. т. д. № 478 / 2020 г. на I състав на Апелативен съд – Варна