По повод актуалната в днешно време тема за вписване на действителен собственик съгласно изискванията на Чл.63, ал.1 и 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари („ЗМИП“) трябва да се отбележи, че практиката да се предоставят удостоверения за актуално състояние на дружествата в корпоративната структура на заявяващото българско дружество е погрешна.
Към заявленията за вписване на действителен собственик следва се прилагал само и единствено нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, съобразно утвърден образец в Правилника за прилагане на ЗМИП, както и нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт в случаите по чл. 63, ал. 4 ЗМИП.
Длъжностните лица по регистрация масово постановяват първо указания, а впоследствие откази по подобни заявления, с мотиви, че съгласно чл. 50а, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел („Наредба № 1“), към заявлението за вписване на действителни собственици се прилагат документи, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в ТРРЮЛНЦ.
Съгласно разпоредбите на чл. 63, ал.3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел („ЗТТРЮЛНЦ“) и Законът за регистър БУЛСТАТ.
Действително, съгласно Наредба № 1, към заявлението за вписване на действителни собственици се прилагат документи, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в ТРРЮЛНЦ. Това изискване обаче е въведено с посочения подзаконов нормативен акт без да бъде съобразено, че в ЗМИП се предвижда само, че вписването на действителните собственици се извършва въз основа на нотариално заверена декларация по образец.
Казусът следва да се съобрази и със Закона за нормативните актове. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Т.е., наредбата може само да доразвива законови разпоредби, за чието прилагане се издава, не и да създава нови правила, които законът не предвижда. Посочената Наредба № 1 е издадена за прилагане на ЗТРРЮЛНЦ. В случая Наредба № 1 следва да се разглежда както при сравнение със ЗТРРЮЛНЦ, така и със съответните разпоредби на ЗМИП, които касаят обявяването на действителни собственици. Съгласно ЗМИП съответните данни се вписват чрез представянето на декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона. Специалният закон предвижда декларацията на заявителя, като достатъчна за удостоверяване съществуването на вписваните обстоятелства и не въвежда изискване за удостоверяване на верността на декларираните обстоятелства, съответно не изисква представяне на други документи към нея. Предвид функцията си на акт по прилагане на закона, подзаконовият нормативен акт не може да създава изискване за представяне на други документи.
