От гледна точка на потребителите, непоисканите търговски съобщения или т.нар. „СПАМ“, са нежелана форма на комуникация, най-често с рекламно съдържание. От гледна точка на търговците, тези съобщения са съвременно средство за постигане на маркетинг цели, обслужващи търговската дейност и генерирането на печалби. И за двете страни е полезно да знаят границите на правомерното при изпращане на подобни съобщения, поради което настоящата статия цели да очертае някои основни практически въпроси в тази връзка.
Какво е задължителното съдържание на търговските съобщения?
По отношение на съдържанието на подобни съобщения, изискванията са доста лаконично, но изрично изброени в Закона за електронната търговия. Задължителното съдържание включва:
- Изрично указание, че съобщението е търговско, тоест, че е насочено към предоставяне на конкретни услуги
Това изискване може да бъде спазено и без да бъде прекалено натрапчиво самото указание, например:
„Настоящото търговско съобщение цели да Ви запознае с услугите, които предоставяме във връзка с…“;
- Изрично указание, че съобщението е непоискано
Това изискване е спазено, когато още в заглавието на имейла е посочено „СПАМ“. Приложимо е, когато съобщението се изпраща без предварителното съгласие на получателя (независимо дали този получател е физическо или юридическо лице);
- Изрично посочване на подателя
Основното предназначение на това изискване е свързано с възможността получателя да може да изпрати на валиден електронен адрес своя отказ да получава занапред подобни съобщения.
В практиката често като последно изречение на подобни съобщения се посочва указание в следния смисъл:
„Ако не желаете да получавате занапред подобни съобщения, изпратете празен имейл в отговор на настоящото съобщение.“;
- Ясно и недвусмислено посочване на условията за ползване на промоционални предложения, като отстъпки, премии и подаръци, както и условия за участие в състезания и награди;
- Друга специфична информация, чието предоставяне се изисква по закон.
Кой може да получава търговските съобщения?
Абонати могат да бъдат физически или юридически лица. Основната нормативна рамка на национално и на европейско ниво е насочена предимно към защита на основните права на физически лица, и по-специално тяхното право на неприкосновеност на личния живот, както и легитимните интереси на юридическите лица.
Получатели – физически лица
По отношение на тази категория получатели единствено е допустимо изпращането на такива търговски съобщения, когато физическото лице е дало предварително съгласие за получаването. В противен случай е приложима абсолютната забрана за изпращане на такива съобщения на физически лица.
Получатели – юридически лица (дружества)
Комисията за защита на потребителите („КЗП“) води електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения. Забранено е изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в регистъра.
Това означава, че преди изпращането на съобщение до дружество, следва да се провери имейл адресът на получателя в регистъра.
Особеност и за двете категории получатели
Когато търговецът получи от свой клиентски имейл адрес по повод търговската си дейност, вече получените електронни координати могат да бъдат използвани за директна търговия на собствени подобни продукти или услуги.
Това изключение е допустимо единствено, ако на клиентите ясно и отчетливо е дадена възможност да възразят безплатно срещу получаването на подобни съобщения.
Какви са санкциите при нарушаване на правилата?
Нарушаването на неприкосновеността на лични данни на физически лица се третира като нарушение по Закона за защита на личните данни, както и по Общия регламент за защита на личните данни (GDPR).
Встрани от това, съгласно Закона за защита на потребителите (отново насочен предимно към защита на физически лица), изпращането на подобни съобщения съставлява форма на нелоялна агресивна търговска практика. Неспазването на ЗЗП влече административно-наказателна отговорност под формата на:
- ако нарушителят е физическо лице – глоба в размер от 1500 до 30 000 лв.;
- ако нарушителят е дружество или едноличен търговец – имуществена санкция от 2000 до 50 000 лв.
По отношение на юридическите лица, изпращането на непоискани търговски съобщения до вписан в регистъра при КЗП имейл адрес е забранено. Неспазването на тази забрана води до налагане на глоба от 250 до 1500 лв. При повторно нарушение глобата е от 1000 до 4000 лв.