На 23.07.2020 г. за гласуване в Народното събрание беше внесен законопроект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите („Законопроекта/ът“).
Със Законопроекта се предлага създаването на изрична правна регламентация на дейностите на т.нар. „колекторски дружества“, по придобиване на просрочени парични вземания от трети страни, цесионери и тяхното последващо управление и дейности по извънсъдебното им събиране.
Централен момент в законопроекта заема въведеното принципно правило, че вземанията срещу потребители са непрехвърлими. Законопроектът допуска такова прехвърляне единствено, ако потребителят е изразил предварително писмено съгласие преди прехвърлянето „чрез индивидуално уговорена клауза в договора“. Това изискване се предвижда, за да се избегне увреждането на потребителите чрез неравноправни клаузи за прехвърляне на вземанията, поместени в предварително изготвени типови договори или договори при общи условия. Донякъде очаквано, в своето становище по законопроекта Сдружение „Асоциация на колекторските агенции в България“ изразява мнение, че правилото за изрично съгласие на потребителя следва да отпадне от текста на закона.
В случаите, когато в договор с потребителя е включена такава индивидуална уговорка, вземането може да бъде прехвърлено по общите правила за цесията – след уведомление за прехвърлянето от първоначалния кредитор до потребителя. Новият кредитор, обаче, няма право да начислява такси, неустойки, санкции и лихви, които не са били предвидени в потребителския договор с първоначалния кредитор.
На следващо място, Законопроектът предвижда недопустимостта на частичното прехвърляне на вземания срещу потребители, както и забрана за прехвърляне на едно вземане на няколко кредитори. Мотивите към законопроекта посочват, че целта на това ограничение е „да се преустанови порочната практика да се цедират отделно главница, лихва и разноски“, които впоследствие да се претендират в отделни изпълнителни дела, костващи на потребителя значителни разноски. Въвежда се правило, че е допустимо прехвърлянето на вземания срещу потребители единствено на лицензирани финансови институции (например: банки).
Прехвърляне, извършено без да се спазят посочените три ограничения, не поражда действие спрямо потребителя и третите лица и води до налагане на глоби или имуществени санкции.
Поради често агресивния подход на колекторските дружества в комуникацията с длъжници, законопроектът урежда изрично и начина на комуникация с потребителите. Тази комуникация трябва винаги да се осъществява лично с потребителя или с изрично упълномощено от него лице, за да се предотврати възможното увреждане на потребителите. Единствени законоустановени средства за несъдебно събиране на вземанията ще бъдат поканите за изпълнение и предложенията с начини за погасяване на задълженията.