С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд („ВКС“) от 07.12.2021 г. е образувано ново тълкувателно дело (т.д. № 4/2021 г.), в рамките на което съдиите от Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС ще дадат отговори на следните въпроси, по които е налице противоречива практика на съставите на ВКС:
- Допустимо ли е касационно производство, останало висящо след частичен отказ по чл. 233 ГПК от спорното право пред ВКС, в резултат на което процесуално действие цената на предявения иск е под прага, установен в чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК?
Съгласно Гражданския процесуален кодекс, прагът за касационно обжалване е 5 000 лв. за граждански дела, съответно 20 000 лв. за търговски.
2. Какви са правните последици при частичен отказ от иск, заявен по реда на чл. 233 ГПК в касационното производство, относно частта от спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран, и останалата част от спорното право, по отношение на която не е налице десезиране със спора?
По първия поставен за тълкуване въпрос е налице практика, съгласно която след като са налице процесуалните предпоставки по чл. 233 ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено досежно частта, за която е направен пред касационната инстанция отказ от иска, съответно обезсилен постановения въззивен акт в тази част, като производството в непрекратената част е допустимо (независимо от цената на иска), поради което разглеждането на спора следва да продължи с произнасяне по същество.
Според тези състави, преценката дали едно дело е подсъдно на ВКС се прави към момента, в който е подадена касационната жалба и веднъж определена, функционална подсъдност не може да отпадне впоследствие (освен ако касаторът не оттегли изцяло жалбата си).
Според други състави на ВКС, обаче, след като страната разполага – във всяко положение на делото – с правото да се откаже от иска си, когато тя заяви частичен отказ по чл. 233 ГПК от спорното право пред ВКС, съдът е длъжен да го съобрази. Когато в резултат на това процесуално действие, цената на предявения иск падне под законоустановения в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК праг, съдът следва да отчете недопустимостта на производството и влизането в сила на въззивния акт. Посочено е също така, че пред касационната инстанция е недопустим частичен отказ от иск по чл.233 ГПК, защото подобно действие не съставлява отказ от спорното право по смисъла на чл. 233 ГПК, а изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК -намаляване на размера на иска, което процесуално действие валидно може да се извърши само до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
С оглед различния отговор на първия въпрос, поставен за тълкуване, се различават и отговорите на различните състави на ВКС по втория въпрос.
Върховните съдии, застъпващи първото мнение прекратяват производствата относно частта от спорното право, с разглеждането на която са приели, ча са десезирани (вследствие на отказа) и са обезсилили постановения акт и са се произнесли (по същество) за останалата част от спорното право, по отношение на което не е налице десезиране със спора.
От своя страна, съставите, които споделят второто мнение, са прекратили изцяло производството по делото и са обезсилили постановения акт поради отказ от иска за частта от спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран с отказ, а за останалата част от спорното право, по отношение на която не е налице десезиране със спора, са приели, че производството е недопустимо, на основание чл. 280, ал. 3 ,т. 1 ГПК (падане под законоустановения праг за касационно обжалване).
Екипът ни ще продължава да следи развитието на тълкувателното дело, по което ВКС ще даде отговори на два значителни за правоприлагането процесуалноправни въпроси.