Ново указание на НАП във връзка със задължителната регистрация по ЗДДС на лица, които извършват еднородна дейност в един обект

Начало » Новини » Ново указание на НАП във връзка със задължителната регистрация по ЗДДС на лица, които извършват еднородна дейност в един обект

На 10.01.2020 г. излезе ново указание на НАП във връзка с особено силно дискутираната, в последно време, разпоредба на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС относно задължителната регистрация на лица, които извършват еднородна дейност в един обект.

Органите по приходите са дали тълкувание на условията, предвидени в ЗДДС, за да възникне задължение за регистрация по реда на чл. 96, ал.10 от ЗДДС и какво следва да се съобразява при извършване на проверка от тяхна страна. Тези условия са:

  • Дейността да е последователна: понятието „последователно“ следва да се тълкува в смисъл на „който следва, става, извършва се в определен ред, непосредствено един след друг“. Т.е. за да е налице задължение за регистрация следва дейността да се редува във времето от две или повече задължени лица, а не тя да се извършва паралелно; пример: няколко лица, които извършват еднородна дейност на един и същ адрес, едновременно, и не всички от тях са регистриране по ЗДДС (адвокати, счетоводители, зъболекари) – не следва нерегистрираните да се регистрират поради новата разпоредба.
  • Дейността да е еднородна: такава е когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите;
  • Дейността да се извършва от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано: В §1 т. 93 от ДР на ЗДДС е въведена дефиниция на новото понятие „лица, действащи съгласувано“;
  • Дейността да се извършва в един и същ търговски обект: В §1 т. 41 от ДР на ЗДДС е въведена дефиниция на понятието „търговски обект“.

Указанието е категорично, че „ако извършването на паралелна дейност от лица, действащи съгласувано, има чисто изкуствен характер и противоречи на нормалната икономическа логика, налице е основание същото да бъде третирано като заобикаляне на закона с цел данъчно предимство, при което следва да се приложи нормата, противоречаща на тази практика.“

От това следва, че всеки конкретен случай следва да бъде преценен самостоятелно спрямо всички относими факти и обстоятелства, за да се избегне и/или минимизира данъчния риск от пропускане на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал.10 от ЗДДС и следващите я санкции.