Успешното управление на всеки един бизнес предполага комплексна преценка на рисковете и предприемане на всички необходими мерки за предотвратяването им. Трудовата злополука представлява риск както за работника и/или служителя, така и за работодателя, тъй като при настъпването ѝ последният дължи обезщетение за претърпените от увредения работник/служител имуществени и неимуществени вреди. Размерът на присъжданите обезщетения за трудова злополука често са твърде високи, което води до тежки финансови затруднения на дружеството, а в някои случаи и до несъстоятелност.
Дефиниция за трудова злополука
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), „трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.“
Това обаче не са единствените хипотези на трудова злополука. Съгласно чл. 55, ал. 2 от КСО „трудова е и злополуката, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на възнаграждение.“
Трудова злополука е налице дори и в случаите, когато тя е настъпила вследствие на небрежност от страна на работника или служителя. Единственият случай, в който КСО предвижда, че не е налице трудова злополука, е когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.
Отговорност на работодателя
В случай на настъпила трудова злополука работодателят носи имуществена отговорност за настъпилите вреди, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя. За възникването на тази отговорност е без значение дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването на трудовата злополука.
Работодателят не може да се освободи от отговорността си за вреди дори и трудовата злополука, настъпила при или по повод изпълнението на възложената работа или на работа в интерес на предприятието, да е причинена от непреодолима сила. В случай, че трудовата злополука е настъпила по време на почивка, прекарана в предприятието, работодателят отново носи отговорност за причинените на работника/служителя вреди.
Имуществената отговорност на работодателя обхваща всички причинени на работника или служителя имуществени или неимуществени вреди.
- Имуществените вреди се изразяват в претърпени загуби (например заплатени пари за лечение) и пропуснати ползи (например разликата между брутното трудово възнаграждение и получените по обществено осигуряване обезщетения);
- Неимуществените вреди представляват претърпените, от работника/служителя или неговите роднини и близки, болки и страдания.
В случай, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, отговорността на работодателя следва да бъде намалена съобразно с процента на съпричиняване от пострадалия. Такава груба небрежност, съгласно съдебната практика, е налице, когато работникът/служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, предвиждал е абстрактната възможност да бъде причинено увреждането, но е смятал, че е способен да ги предотврати.
Дължими обезщетения и/или пенсия по общественото осигуряване в случай на трудова злополука
Задължително осигурени за трудова злополука са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.
Дължимото обезщетение е различно в зависимост от последиците от настъпилата трудова злополука, а именно:
- При настъпила временна неработоспособност работникът/служителят има право на обезщетение по т.н. краткосрочно осигуряване в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски;
- При настъпила трайно намалена работоспособност 50 или над 50 на сто, пострадалият имат право на плащания по т.н. дългосрочно държавно обществено осигуряване, а именно пенсия за инвалидност поради трудова злополука.
При настъпила смърт на работника или служителя вследствие на трудовата злополука, КСО предвижда право на еднократна помощ и на наследствена пенсия в полза на съпруга/съпругата, децата и родителите на пострадалия.
Задължителна застраховка „Трудова злополука“
Работодателите имат задължение за задължително застраховане за риска „трудова злополука“ на работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им[1].
Покритите застрахователни рискове са: [2]
- смърт на застрахованото лице вследствие на трудова злополука;
- трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука;
- временна неработоспособност вследствие на трудова злополука.
В Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” („Наредбата“) е предвидена горна граница (лимит) на отговорността на застрахователя (т.н. застрахователна сума), която се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници/служители към момента на сключване на застраховката.
Предвидено е изрично, че застрахователната сума не може да бъде по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник/служител.
Важно е да се посочи, че често в застрахователните договори (т.н. полица), застрахователите изключват от отговорността си за трудова злополука, настъпила вследствие на груба небрежност (виж т.2) на работника/служителя.
Групово застраховане – застраховка „Живот“
Кодексът за застраховането (КЗ) предвижда възможността работодателят да сключи т.н. групова застраховка. В този случай застраховани лица са неговите работници/служители, а предмет на застраховката са техният живот, здраве, телесна цялост и работоспособност. Бенефициенти по сключена от работодателя групова застраховка са работниците/служителите или техните наследници.
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят следва да заплати предварително уговорената в договора сума на работника/служителя или на неговите наследници.
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
В хипотезата, когато трудовата злополука се изразява в пътно-транспортно произшествие (ПТП), пострадалият би могъл да насочи претенцията си за обезщетяване на претърпените от него вреди директно срещу застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена от прекия причинител.
Претенция срещу прекия причинител
На последно място следва да се посочи, че увреденият работник/служител винаги може да претендира заплащане на обезщетение за причинените му вреди директно срещу прекия причинител на трудовата злополука, в случай, че има такъв.
На практика, в повечето случаи злополуката се дължи на действие/бездействие на друг работник/служител.
Въз основа на всичко изложеното до тук, можем да направим заключението, че в случай на претърпени вреди вследствие на трудова злополука, пострадалият работник/служител може да насочи претенцията си за обезщетение към всяко едно от посочените лица. Поради тази причина се поставя въпросът за съотношението между обезщетенията, които се дължат от отговорните лица в случай на настъпила трудова злополука.
Този въпрос е разгледан в статията ни на тема: Съотношение между дължимите обезщетения при трудова злополука.
[1] Чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ)
[2] Чл. 7, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” („Наредбата“)
