Създаването на Обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) е част от мерките, инициирани от Европейската комисия („ЕК”) през последните години в областта на данъчното облагане, в т.ч. данъка върху добавената стойност и корпоративния данък. Тези мерки имат за цел да предоставят на дружествата единен набор от правила за корпоративно данъчно облагане на стопанската дейност, да постигнат хармонизация на правилата за данъчно облагане и да улеснят трансграничната търговия и инвестициите в рамките на вътрешния пазар, както и да предотвратят възможностите за агресивно данъчно планиране и създаване на данъчните убежища.
I. Контекст на възникване
Въпросът за постигане на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък в рамките на Европейския съюз („ЕС”) е от особено значение за облагането на мултинационалните дружества. Сега действащият механизъм на облагане с корпоративен данък е мислен в ситуация, при която конкретният бизнес физически и/или правно присъства в определена държава. Този модел на данъчно облагане не съответства на реалността днес. В условията на вътрешен пазар, белязан от глобализацията, мобилността и цифровите технологии, се оказва неадекватно данъчно облагане, при което приходите на отделните структури на мултинационалните дружества (дъщерни дружества, клонове, др.) са облагани според националното право на съответната държава, независимо от факта, че много често бизнесът е създаден и управляван като единно цяло.
Националните данъчни законодателства не са съобразени с възможните трансгранични измерения на един бизенс, при което е възможно при данъчното облагане да се явят несъответствия както в посока на двойно данъчно облагане, така и двойно данъчно необлагане. Прилагането на 28 данъчни системи по отношение на приходите на един бизнес е както скъпо за компаниите като разходи, така и дава „възможности” за прилагане на механизми за отклоняване на облагане на приходи, агресивно данъчно планиране и данъчни злоупотреби. Това води до изкривяване на функционирането на вътрешния пазар, а за държавите-членки с времето става все по-трудно чрез едностранни действия ефективно да се борят срещу практиките на агресивно данъчно планиране, за да защитят своята национална данъчна основа от свиване и да противодействат на прехвърлянето на печалби.
Предвид горното, осезателно се налага необходимостта от замяна на досегашния модел на отделен подход към всяко юридическо лице (“separate entity approach”) с модела на единния бизнес подход (“unitary business approach”). Единният бизнес подход позволява при определянето на данъчната основа за целите на облагането на мултинационални дружества приходи да бъдат „пренасочвани” между правни системи, така че облагането да става максимално според естеството на бизнеса и мястото на действителното му осъществяване.
II. Общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък като проекто-директива от 16 март 2011 г.
Именно с цел постигането на хармонизирани правила за определяне на данъчната основа в рамките на ЕС, на 16 март 2011 г. ЕК предложи проекто-директива за Обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД). Нарича се „обща”, тъй като следва да се прилага за всички държави-членки на ЕС, „консолидирана” – става дума за консолидирана група от приходи и разходи в рамките на ЕС, „корпоративна” – отнася се за корпоративното данъчно облагане, „основа” – касае данъчната основа (а не данъчната ставка).
ОКООКД включва както определяне на облагаемата основа на базата на хармонизирани за групата данъчно-счетоводни правила и консолидиране на индивидуалните данъчни основи в обща за групата данъчна основа, така и възлагане на консолидираната данъчна основа на отделни членове на групата в различни държави-членки чрез механизма, наричан „формула за разпределение”.
Предложението за ОКООКД не се отнася до въвеждане на счетоводни правила, нито предвижда хармонизиране на данъчни ставки (а на данъчни основи). Държавите-членки ще продължат да прилагат индивидуалните си данъчни ставки, предвидени в съответното данъчно законодателство по отношение на всеки отделен член от групата компании. Дажи напротив, ЕК насърчава наличието на различни данъчни ставки за отделните държави-членки.
ОКООКД от 16 март 2011 г. не беше замислена като задължителна за дружествата – те можеха да изберат дали да прилагат ОКООКД или да прибегнат до системата на облагане изцяло според националните законодателства.
ОКООКД във варианта от 16 март 2011 г., обаче, не беше възприет при обсъжданията в Съвета, като основна трудност предизвиква въпросът за консолидацията – трансграничната консолидация с предвидения механизъм за споделянето на консолидираната данъчна основа между държавите-членки.
III. Инициативата на ЕК от 25 октомври 2016 г. – същност и развитие
Предложението за ОКООКД се оказва твърде амбициозен проект, с малка вероятност да бъде приет в своята цялост. Поради това, ЕК, с публикация от 25 октомври 2016 г., рестартира проекта, но като две отделни взаимосвързани предложения:
- Предложение за обща основа за облагане с корпоративен данък – Предложение на ЕК за Директива относно обща основа за облагане с корпоративен данък („ОООКД“), чрез което се установяват общи правила за изчисляване на общата основа за облагане с корпоративен данък на дружествата и местата на стопанска дейност в ЕС; и
- Предложение за обща основа за облагане с корпоративен данък – Предложение на ЕК за Директива за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък („ОКООКД“).
Възприет е подход на поетапно въвеждане на хармонизираната данъчна основа. Предложението за директива е свързано с т.нар. „първа стъпка“ от поетапния подход, а данъчната консолидация ще бъде предмет на отделно предложение за директива (втората стъпка от подхода), което да бъде разгледано на втори етап, едва след постигане на политическо съгласие относно елементите на общата основа. Двата етапа обаче са част от обща политическа инициатива на ЕК.
За действителното въвеждане на който и да е от двата етапа на предложения е необходимо единодушното съгласие на всички държави-членки. Във воденето на преговорите ЕК акцентира върху събития от последните години (след 2011 г.), които събития се отнасят до ръста на стратегиите за агресивно данъчно планиране от мултинационалните компании, спада в инвестициите в ЕС, финансовата криза, сравнително слабия икономически растеж, др.
Рестартираните от ЕК предложения от 25.10.2016 г. съдържат предимствата на предложението за ОКООКД във варианта от 16 март 2011 г. Целта е създаване на система за корпоративно данъчно облагане в ЕС, при която печалбите се облагат в юрисдикцията, в която реално се създава стойност.
1. Директива относно обща основа за облагане с корпоративен данък („ОООКД“)
В сравнение с предложението от 2011 г. в Предложението за Директива от 2016 г. са включени две допълнителни области със съществено значение:
- разпоредби срещу преференциалното данъчно третиране на дълга,
- разпоредби за свръхприспадане на разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД).
Някои основни положения в ОООКД:
- За разлика от предложението от 2011 г. на ЕК, ОООКД от 2016 г., ще се прилага задължително за групите дружества, чиито консолидиран оборот за предходната финансова година надхвърля 750 000 000.00 € и които са „установени съгласно законодателството на държава-членка, включително постоянните им предприятия в други държави-членки”. Директивата ще се прилага също и за „определени дружества, установени съгласно законодателството на трета страна по отношение на постоянните им предприятия, разположени в една или повече държави-членки” при определени условия (член 2.1 и член 2.2). Дружествата, които остават под този праг, ще имат възможността да се включат в системата по тяхно желание за период от пет години с опция за автоматично продължаване на периода (член 2.3). Ограничаването на задължителния обхват на ОКООКД така, че да включва само групите с консолидиран оборот на групата от над 750 000 000.00 €, е продиктувано от стремежа да се обхване по-голямата част (около 64 %) от оборота, реализиран от групите, като в същото време се ограничи рискът от включване на групи, които са изцяло национални.
- ОООКД (член 3) ще се прилага по отношение на всяко дъщерно дружество, което е пряко дъщерно дружество и дъщерно дружество от по-ниско йерархично ниво, в които дружеството майка притежава следните права:
– то има право да упражнява над 50 % от правата на глас; както и
– то има право на собственост върху над 75 % от капитала на дъщерното дружество или притежава над 75 % от правата на участие в разпределението на печалбата.
Предвидени са правила за изчисляването на праговете по отношение на дъщерните дружества от по-ниско йерархично ниво.
- ОООКД (член 4) съдържа изрично посочени определения, сред които: за данъкоплатец и лице, което не данъкоплатец; данъкоплатец, който е и такъв, който не е местно лице; приходи и разходи; данъчна година; печалба и загуба; консолидирана група за целите на финансовата отчетност; научноизследователска и развойна дейност; разходи по заеми и превишение на разходите по заеми; прехвърляне на активи; промяна на юрисдикцията, на която субектът е местно лице за данъчни цели; прехвърляне на дейност, извършвана от място на стопанска дейност; стойност за данъчни цели и пазарна стойност; дълготрайни активи, финансови активи, свръхдълготрайни материални активи, дълготрайни материални активи със среден живот и употребявани активи; несъответствие при хибридни субекти и инструменти и др.
- ОООКД (член 5) съдържа определение за място на стопанска дейност. Данъкоплатецът има място на стопанска дейност в държава членка, различна от тази, в която той е местно лице за данъчни цели, когато разполага с определено място в другата държава членка, посредством което извършва цялостно или частично стопанската си дейност. От понятието за „място на стопанска дейност“ са изключени дейностите със спомагателен характер. Определението се доближава до препоръчителното определение за място на стопанска дейност, формулирано след проекта относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби („BEPS“) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие („ОИСР”) и включено в Модела на данъчна конвенция на ОИСР. За разлика от предложението от 2011 г. определението в ОООКД обхваща само местата на стопанска дейност, намиращи се в рамките на ЕС и принадлежащи към данъкоплатци, които са местни лица за данъчни цели в ЕС. В същото време, въпросите, свързани с трети държави, ще се уреждат от двустранните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и националното законодателство.
- В глава ІІ, членове 6-14 от ОООКД се въвеждат правила относно изчисляването на данъчната основа, елементите на данъчната основа, освободените приходи, подлежащите на приспадане разходи и другите подлежащи на приспадане елементи, данъчното облекчение за инвестиции, неподлежащите на приспадане елементи, др. Особено внимание заслужават разпоредбите на член 9 относно подлежащите на приспадане разходи, към които разходи спадат тези за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и разходи, направени при набиране на собствен или заемен капитал за целите на дейността.
- В допълнение към сумите, подлежащи на приспадане като разходи за НИРД данъкоплатецът може също да приспадне за една данъчна година допълнително 50 % от тези разходи, направени през същата година, с изключение на разходите, свързани с движими дълготрайни материални активи. Когато разходите за НИРД надвишават 20 000 000.00 €, данъкоплатецът може да приспадне 25 % от размера на превишението. Данъкоплатецът може да приспадне допълнително 100 % от разходите си за НИРД в размер до 20 000 000.00 €, при положение че данъкоплатецът отговаря на всички изрично изброени условия за стартиращо дружество и няма свързани дружества. Това е т.нар. „свръхприспадане на разходи”, въведено като нов елемент с ОООКД като допълнителен стимул иновациите в икономиката и в добавка към благоприятния режим за НИРД в предложението от 2011 г.
- Интерес предизвиква и член 11 с предвиденото данъчно облекчение за растеж и инвестиции („ДОРИ“) и правилата за прилагането му. Целта е да се преодолее различното третиране, при което лихвите по заемите подлежат на приспадане от общата основа на данъкоплатците, докато това не се отнася за разпределената печалба. Финансирането чрез дълг получава абсолютно предимство в сравнение с финансирането чрез собствен капитал. За да бъде компенсиран ефектът от задължнялостта на дружествата, данъчното третиране на дълга не е преференциално. В същото време, на данъкоплатците е предоставено ДОРИ, съгласно което данъчно облекчение данъкоплатците могат да приспадат увеличението на собствения капитал от данъчната си основа при определени условия.
- Член 13 въвежда правило за ограничаване на приспадането на лихви, което е нововъведение на ОООКД. Ограничаването на приспадането на лихви е предвидено в Директивата срещу избягването на данъци и чието включване като част от инициативата BEPS. Основното правило гласи, че разходите по заеми подлежат на приспадане до размера на лихвите или другите облагаеми приходи от финансови активи, получени от данъкоплатеца, а превишението на разходите по заеми подлежи на приспадане през данъчната година, през която са направени, за максимум 30 % от печалбата на данъкоплатеца преди лихви, данъци и амортизации („EBITDA“) или до сума с максимален размер от 3 000 000.00 €, като се взема по-голямата от двете стойности. Правилото се прилага и когато на данъкоплатеца е разрешено или от него се изисква да действа от името на група. Съдържат се и правила за изчисляване на EBITDA. Ограничаването на приспадането на лихвите има за цел да се предотвратят практиките на прехвърляне на печалби към държави с ниски данъци.
- Предвидени са изрични правила за определяне на данъчната основа, в т.ч. срокове и количествено определяне за начисляване на приходите (член 16); извършване на подлежащи на приспадане разходи (член 17); за разходи, свързани с неамортизируеми активи (член 18); определяне на материалните запаси и незавършеното производство (член 19); елементите, въз основа на които се изчислява данъчната основа (член 20); амортизация на дълготрайни активи (членове 30-40).
- Предвидена е възможност за приспадане на загубите, понесени от пряко дъщерно дружество или място на стопанска дейност, намиращо се в друга държава членка, при строго определени условия. Става въпрос за временно компенсиране на загуби (член 41 и член 42) с последващо възстановяване, като целта е „частично да се компенсира отсъствието по време на първата стъпка на ползите, произтичащи от трансграничната данъчна консолидация. Това облекчение ще има временен характер, тъй като дружеството майка ще прибавя обратно към данъчната си основа съобразно размера на приспаднатите преди това загуби всички последващи печалби, реализирани от преките му дъщерни дружества или места на стопанска дейност. Освен това, ако възстановяването не се осъществи в рамките на определен брой години, приспаднатите загуби така или иначе ще бъдат върнати автоматично” (Обяснителен меморандум към ОООКД).
- Предвидени са разпоредби относно присъединяването към системата на данъчната основа и напускането й, включващи правила за признаване и оценка на активи и пасиви (член 43); определяне на дълготрайните активи за целите на амортизацията (член 44) като допълнителни правила към тези по членове 30-40; дългосрочни договори (член 45); провизии по член 23, приходи по член 16 и приспадания на несъбираеми вземания по член 25 (член 46); загуби от периода преди участието в системата (член 47); признаване на активи и пасиви (член 48); признаване на групата активи на данъкоплатеца (член 49); загуби при напускане (член 52) и др.
- Както и в Предложението от 2011 г., така и в ОООКД от 2016 г. се предвиждат мерки срещу избягването на данъци (членове 58-61а) като общо правило за борба със злоупотребите („ОПБЗ”) с мерки за ограничаване на конкретни форми на избягване на данъци. ЕК посочва като основна цел тук да се гарантира в практически план, че ОПБЗ се прилага по хармонизирано както на национално равнище в държавите-членки на ЕС, така и по отношение на трети държави. Само по този начин, според ЕК и Съвета, резултатите от прилагането на ОПБЗ ще обхванат националния и трансграничния мащаб.
- Като част специфичните мерки срещу избягването на данъци са предвидени правила с включена разпоредба за преминаване от освобождаване към данъчен кредит (член 53). Тази разпоредба се отнася до някои видове доходи, реализирани в трета държава, и има за цел да гарантира, че приходите, обложени в трета държава с данък под определен размер, подлежат на данъчно облагане в ЕС. Правилата за контролираните чуждестранни дружества обхващат печалбите на местата на стопанска дейност, когато тези печалби не подлежат на данъчно облагане или са освободени от данъчно облагане в държавата членка на данъкоплатеца.
- В член 56 и член 57 са обсъдени сделките между свързани дружества. Дружества се считат за свързани дружества в следните хипотези:
– ако данъкоплатец участва в управлението, контрола или, пряко или косвено — в капитала на лице, което не е данъкоплатец, или на данъкоплатец, който не е в същата група;
– ако едни и същи лица участват в управлението, контрола или, пряко или косвено, в капитала на данъкоплатец и на лице, което не е данъкоплатец, или на данъкоплатци.
„Данъкоплатецът се счита за свързано дружество по отношение на мястото си на стопанска дейност в трета държава. Данъкоплатец, който не е местно лице, се счита за свързано дружество по отношение на мястото си на стопанска дейност в държава членка.“
Предвидени са критерии за преки и косвени участие, които обосновават прилагането на правилата относно сделките между свързани лица. Предвидени са правила за корекции на цените при отношенията между свързани дружества.
- Разпоредбите на член 60 и член 61а разглеждат въпроса с несъответствия при хибридни субекти и инструменти. Счита се, че такива несъответствия по принцип не би следвало да възникват сред дружества, които прилагат общите правила за изчисляване на данъчната си основа, но се приема също така, че несъответствията могат да продължат при взаимодействието между нормативната уредба относно общата основа и националните системи за корпоративно данъчно облагане или тези на трети държави. Поради това, според тези правила една от двете юрисдикции в хипотезата на установено в тези юрисдикции несъответствие, може да откаже приспадането на дадено плащане или да гарантира, че съответният приход е включен в общата основа.
ОООКД продължава да бъде обсъждана в рамките на Съвета, включително през месец април 2018 г. В ОООКД е предвидено държавите-членки да приемат и публикуват не по-късно от 31 декември 2018 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на тази директива, и да ги прилагат считано от 1 януари 2019 г.
2. Директива за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък („ОКООКД“)
Колкото до ОКООКД, този втори етап, който следва да бъде реализиран след приключването на първия, той се разглежда като „ефективен инструмент за обвързване на доходите с мястото, където се създава стойността, посредством формула, основаваща се на три равнопоставени фактора (активи, труд и продажби). Тъй като тези фактори са свързани с мястото, където дружествата реализират печалбите си, те са по-устойчиви към въздействието на практиките на агресивно данъчно планиране в сравнение с широко разпространените при разпределянето на печалбата методи за трансферно ценообразуване”. „ОКООКД е представена като всеобхватна инициатива, която може да бъде изключително ефективно решение за постигането на по-справедливо и по-ефикасно данъчно облагане.” (Обяснителен меморандум към ОООКД и ОКООКД).
ОКООКД е коментиран като част от цялостен „пакет” от мерки за хармонизиране на данъчното облагане в ЕС, предовтратяване отклонението от данъчно облагане и улеснение на бизнеса. Както изрично се посочва в Обяснителен меморандум към ОООКД и ОКООКД, „Настоящата инициатива за подновяване на проекта за ОКООКД заема важно място сред проектите, които Комисията предвижда в областта на справедливото данъчно облагане. Планира се тя да бъде представена пред обществеността заедно с предложението за Директива относно несъответствията при хибридни субекти и инструменти, включващи трети държави (която ще измени Директивата срещу избягването на данъци) и Директива относно уреждането на спорове. Освен това предложението се основава на наскоро приети проекти в данъчната област: в допълнение към Директивата срещу избягването на данъци, измененията на Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества (2014 г. и 2015 г.) и предложението за преработка на Директивата относно лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения (2011 г.). Инициативата относно Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества и някои от измененията на Директивата относно лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения отразяват текущите политически приоритети за укрепване на данъчното законодателство на ЕС срещу практиките на агресивно данъчно планиране.” Разбира се, при разработването на мерките от пакета е взета предвид и инициативата на ОИСР относно BEPS.
В ОКООКД изрично е предвидено, че: „… за определяне на консолидираната данъчна основа на групите, групите следва да могат да се обръщат към една-единствена данъчна администрация („главен данъчен орган“). Като основен принцип главният данъчен орган следва да се намира в държавата членка, в която дружеството майка на групата е местно лице за данъчни цели („основен данъкоплатец“).“ Изрично се посочва също така, че ОКООКД се основава на ОООКД „относно обща основа за облагане с корпоративен данък (с която се установява общ набор от разпоредби за корпоративно данъчно облагане за изчисляване на данъчната основа) и е насочена към консолидирането на данъчните резултати в рамките на групата. Затова е необходимо взаимодействието между двата законодателни инструмента да се вземе предвид и да се осигури възможност за преход на някои елементи от данъчната основа към новата рамка на групата. Тези елементи следва да включват по-специално правилото за ограничаване на приспадането на лихви, клаузата за преминаване от освобождаване към данъчен кредит и законодателството за контролираните чуждестранни дружества, както и несъответствията при хибридни субекти и инструменти.“
ОКООКД има за предмет:
- установяването на система за консолидиране на данъчните основи съгласно ОООКД, на дружества, които са членове на дадена група;
- определянето на правила за разпределянето на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък между държавите членки и за управлението ѝ от националните данъчни органи.
Някои основни положения в ОКООКД:
- ОКООКД съдържа в член 3 допълнителни дефиниции, имащи значение за правилното прилагане на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. Такива дефиниции са: „основен данъкоплатец“, „член на групата“, „консолидирана данъчна основа“, „вътрешногрупова сделка“, „разпределен дял“, „компетентен орган“, „главен данъчен орган“, „национално законодателство за корпоративно данъчно облагане“.
„Основен данъкоплатец“ означава:
– данъкоплатец, който е местно лице и който образува група със своите дъщерни дружества, отговарящи на критериите, с едно или няколко от своите места на стопанска дейност, намиращи се в друга държава членка или държави членки, или с едно или няколко места на стопанска дейност на дъщерно дружество, отговарящо на критериите, което е местно лице в трета държава;
– определен от групата данъкоплатец, който е местно лице, когато в състава ѝ влизат само два или повече данъкоплатци, които са местни лица и са преки дъщерни дружества, отговарящи на критериите, на същото дружество майка, което е местно лице в трета държава;
– данъкоплатец, който е местно лице и който е дъщерно дружество, отговарящо на критериите, на дружество майка – местно лице в трета държава, когато този данъкоплатец образува група само с едно или няколко места на стопанска дейност на своето дружество майка;
– място на стопанска дейност, посочено от данъкоплатец, който не е местно лице и който образува група само с местата си на стопанска дейност, намиращи се в две или повече държави членки.
„Консолидирана данъчна основа“ е сборът от данъчните основи на всички членове на групата, изчислени в съответствие с ОООКД.
- ОКООКД в член 4 съдържа правило относно юрисдикцията, в която данъкоплатецът е местно лице, като основен критерий е мястото на вписване или мястото на действителното управление. Съгласно член 4.4 „Данъкоплатец, който е местно лице, подлежи на облагане с корпоративен данък върху всички свои доходи без оглед на техния източник и независимо дали този източник се намира на територията на държавата членка, на която данъкоплатецът е местно лице за данъчни цели, или извън нея.“
- ОКООКД възприема размерите и начина на определяне на праговете на ОООКД за консолидация, като въвежда в член 5 дефиниция за „дружество майка и дъщерни дружества, отговарящи на критериите“, идентична на тази от ОООКД. ОКООКД добавя обаче в член 6 към дефиницията за „консолидирана група за целите на финансовата отчетност“ предпоставки, при наличието на които данъкоплатец-местно лице образува група. Или данъкоплатецът образува група с:
„-всички свои места на стопанска дейност, намиращи се в държава членка;
– всички места на стопанска дейност, намиращи се в държава членка и принадлежащи към неговите дъщерни дружества, отговарящи на критериите, които са местни лица за данъчни цели в трета държава;
– всички свои дъщерни дружества, отговарящи на критериите, които са местни лица за данъчни цели в държава членка, включително местата на стопанска дейност на тези дъщерни дружества, когато тези места на стопанска дейност се намират в държава членка;
– други данъкоплатци, които са местни лица, включително техните места на стопанска дейност, намиращи в държава членка, когато всички тези данъкоплатци — местни лица, са дъщерни дружества, отговарящи на критериите, на лице, което не е данъкоплатец, местно лице е за данъчни цели в трета държава, правната му форма е сходна с една от изброените в приложение“ към ОКООКД.
Член на група става данъкоплатец в деня, в който достигне праговете. За да бъде третиран като член на групата обаче, данъкоплатецът трябва да спазва праговете в продължение на най-малко девет последователни месеца без прекъсване. Членът на група следва да спазва праговете през цялата данъчна година без прекъсване. Въвеждането на тези прагове като критерии целят постигането на висока степен на икономическа интеграция между членовете на групата. За да се гарантира целостта на системата и да се предотврати манипулирането на данъчните резултати чрез присъединяване и напускане на групата от дружества в рамките на кратък период, следва да се предвиди и минимално изискване от девет последователни месеца за придобиване на членство в групата.
- Изрично е предвидено, че данъчните основи на всички членове на групата се обединяват в консолидирана данъчна основа. Когато консолидираната данъчна основа е отрицателна, загубата се пренася за следващ период и се прихваща от следващата положителна консолидирана данъчна основа. Когато консолидираната данъчна основа е положителна, тя се разпределя по правилата на ОКООКД.
- Въведени са критерии и правила за целите на присъединяването и напускането на групата от данъкоплатеца, които правила обхващат третирането на дълготрайните активи (член 11); дългосрочните договори (член 12); провизиите, приходите и приспадането при присъединяването към групата с позоваване към ОООКД (член 13); сроковете за амортизация при присъединяването към групата (член 14); заварените положения на загуби от периода (член 15); преустановяването на дейността на групата и свързаната с това амортизация (член 16 и член 17); загубите след преустановяването на дейността на групата (член 18); дълготрайните активи при напускане на групата (член 19); създадените в дружеството нематериални активи (член 20); загубите при напускане на групата (член 21).
- Правилата за преобразуване на дружествата (член 22 и член 23) имат за цел гарантиране, че преобразуването ще оказва минимален ефект върху съществуващите права на данъчно облагане на държавите-членки. Така например, „ …когато дадено дружество се присъединява към група, държавите членки, в които другите членове на групата са местни лица за данъчни цели или в които се намират, не следва да поемат допълнителните разходи по загубите, които дружеството е понесло съгласно разпоредбите на друга система за корпоративно данъчно облагане, приложими за него преди прилагането на правилата на настоящата директива. Загубите от търговска дейност през периода преди консолидацията на дружество, което се присъединява към групата, следва да бъдат пренесени с цел да бъдат прихванати от разпределения дял на дружеството. Загубите, понесени от член на групата през периода на консолидацията, не следва да се разпределят само за този член на групата, а да бъдат поделени между всички нейни членове“ (Обяснителен меморандум към ОКООКД) и др.
- Отношения между групата и други субекти са разгледани в членове 24-26 отново с позоваване на ОООКД. Целта на тези разпоредби е да се предотврати заобикалянето на разпоредбите относно освобождаването от данъчно облагане на постъпленията от продажба на акции, освобождаването от данък не следва да се разрешава, когато то се използва неправомерно при продажбите на активи, различни от акции. „Такава ситуация би възникнала, ако активите се прехвърлят чрез вътрешногрупови сделки, които нямат данъчно отражение, към даден член на групата с цел впоследствие акциите в този член на групата да бъдат продадени, а активите да бъдат включени като част от продажбата…“ Непосредствена цел на разпоредбите е да се „възпрепятства изкуственото вътрешногрупово прехвърляне на активи (различни от акции) към държавите членки с благоприятни режими за данъчно облагане на капиталовия доход от продажби на активи“ (Обяснителен меморандум към ОКООКД).
Предвидено е в ОКООКД данъчният кредит по смисъла на ОООКД да „се разпределя между членовете на групата в съответствие с формулата за разпределяне на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък“, като „се изчислява поотделно за всяка държава членка или трета държава, както и за всеки вид доход. Той не превишава сумата, произтичаща от облагане на дохода, разпределен на данъкоплатец или място на стопанска дейност, със ставката на корпоративния данък в държавата членка, в която данъкоплатецът е местно лице за данъчни цели или в която се намира мястото на стопанска дейност.“
- Разпределяне на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък става съгласно изрична формула по реда на глава VIII от ОКООКД. Формулата е изяснена в Обяснителния меморандум към ОКООКД като включваща „три фактора с еднаква тежест — труд, активи и продажби по местоназначение. Тези равно претеглени фактори следва да осигурят балансиран подход при разпределянето на облагаемата печалба между съответните държави членки и да гарантират, че печалбите се облагат с данък на мястото, където са реализирани в действителност. Трудът и активите следва да бъдат разпределени на държавата членка, в която се извършва трудът или се намират активите, като по този начин ще бъдат взети под внимание интересите на държавата членка по произход, докато продажбите следва да се разпределят на държавата членка по местоназначение на стоките или услугите. За да се отчетат разликите в нивата на заплащането в рамките на Съюза и по този начин да се осигури справедливо разпределение на консолидираната данъчна основа, факторът труд следва да включва както заплатите, така и броя на наетите лица (т.е. и двете части се включват по равно). Факторът активи от друга страна следва да обхваща всички дълготрайни материални активи, но не нематериалните и финансовите активи поради променливия им характер и възникващия вследствие на това риск от заобикаляне на разпоредбите на настоящата директива. Когато при изключителни обстоятелства резултатът от разпределянето не отразява по справедлив начин мащаба на стопанската дейност, следва да се предвиди алтернативен метод за разпределяне на дохода чрез предпазна клауза.“
Предвидена е коригирана формула за разпределянето на консолидираната данъчна основа в някои специфични сектори.
От съображения за допълнителна оптимизация е предвидено групите да могат да се обръщат към една-единствена данъчна администрация („главен данъчен орган“), който данъчен орган следва да се намира в държавата членка, в която дружеството майка на групата е местно лице за данъчни цели („основен данъкоплатец“).
- Предвидени са възможности и ред (членове 66-68) за обжалване по административен и съдебен ред на следните актове:
– решението за отхвърляне на уведомление за създаване на група;
– искането за предоставяне на документи или информация;
– ревизионния акт;
– акта относно неподаването на консолидирана данъчна декларация;
– обявяването от главния данъчен орган на първоначалното уведомление за създаване на група за невалидно…
- Преставането за прилагане на някои разпоредби и взаимодействието с ОООКД
ОКООКД изрично се позовава на ОООКД, в това число и чрез разпоредбите за взаимодействие с ОООКД.
Основни разпоредби в обхвата на взаимодействието са следните:
– За целите на ОКООКД дадена група се разглежда като един-единствен данъкоплатец съгласно член 13 от ОООКД, като групата се представлява от основния данъкоплатец. Превишението на разходите по заеми и EBITDA се изчисляват на равнището на групата и включват резултатите на всички членове на групата. Сумата от 3 000 000.00 €, посочена в член 13 от ОООКД се увеличава на 5 000 000.00 €;
– Член 41 от ОООКД относно компенсирането на загубите и последващото възстановяване автоматично престава да се прилага, когато ОКООКД влезе в сила;
– За целите на ОКООКД позоваването на законоустановената ставка на корпоративния данък, която би била приложима за данъкоплатеца, в член 53, параграф 1, първа алинея от ОООКД не се прилага и се заменя от средната законоустановена ставка на корпоративния данък, приложима във всички държави членки;
– Други.
В ОКООКД е предвидено, че държавите-членки са задължени да приемат и публикуват не по-късно от 31 декември 2020 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на тази директива и да ги прилагат считано от 1 януари 2021 г.
Независимо от всички трудности по приемането на ОООКД и ОКООКД, тази инициатива на ЕК, развивана в Съвета след съгласуване с ЕП, е най-мащабният проект за данъчни реформи в рамките на ЕС. Ефектът на нововъведенията ще бъде преценяван в период от поне пет години от инкорпорирането на директивите от всички държави-членки.