В практиката често се срещат случаи, при които чужденец получава отказ да му бъде издадена исканата виза, като понякога дори не се посочва каквато и да е причина.Чужденец по смисъла на Закона за чужденците в Република България е всяко лице, което не е български гражданин. Чужденец е и лице, което не е гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България („ЗИДЗЧРБ“), е приет нов чл. 10а, в който е предвиден съдебен контрол по отношение на отказите за издаване на виза за летищен транзит (тип виза „А“), както и за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза „D”). Тази разпоредба не намира приложение по отношение на откази за издаване на визи за краткосрочно пребиваване (тип виза „С“). В тази връзка Върховния административен съд посочва, че разпоредбата относно отказите за издаване на визи тип „D”, която забранява обжалването им по съдебен ред (освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека), е процесуална норма и има незабавно действие по отношение заварени съдебни производства, защото липсва изрична преходна разпоредба в обратния смисъл. Единствената такава се съдържа в Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗЧРБ, съгласно която неприключилите до влизане в сила на този закон производства, с изключение на производствата за издаване на „удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство“, се довършват по досегашния ред.
При условие, че Закона за чужденците в Република България („ЗЧРБ“) урежда административни производства, а за съдебните препраща към Административнопроцесуалния кодекс („АПК“), тълкуването на съдържателния обхват на гореописаната разпоредба налага извод, че тя касае заварени неприключили административни производства. Ето защо в Решение на ВАС (Решение № 13888 от 16.11.2017 г. по адм. д. № 5088/2017) се приема, че това правило не намира приложение, когато производството в административната му фаза, в което е постановен отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза „D”), е приключило преди влизане в сила на изменението на закона.
Установеният съдебен контрол по отношение на отказите за издаване на визи „А“ и “D” e израз на предвиденото в Конституцията на Република България изключение от общата клауза за обжалваемост на актовете на администрацията и препятства осъществяването на търсения съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно практиката на Конституционния съд законодателят има право по изключение при спазване на изискванията за съразмерност със закон да предвиди необжалваемост пред съд на изрично посочена категория административни актове само когато това е необходимо за опазване на основите на конституционния ред или на други особено важни обществени интереси.