В тълкувателно решение №6 от 27.10.2022 г. Върховният административен съд постанови, че органите по приходите нямат правомощието да констатират съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори по ЗЗД, когато работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 1 от Кодекса на труда, с такава компетентност разполагат само контролните органи на Инспекцията по труда по реда на чл. 405а от Кодекса на труда. С пълния текст на решението можете да се запознаете тук [1].
Съществуването на противоречива практика във връзка с тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 405а от Кодекса на труда по повод установяването на данъчни и осигурителни задължения от органите по приходите наложи постановяването на ново тълкувателно решение на Върховния административен съд, с което да се даде отговор на въпроса дали данъчните органи разполагат с компетентност в тази област.
С постановеното решение № 6 от 21.10.2022 г. Върховният административен съд прие, че правомощието да обявяват наличието на прикрито трудово правоотношение по реда на член 405а от Кодекса на труда е в изключителна компетентност на органите на Инспекцията по труда и органите по приходите не разполагат с такова правомощие в хода на ревизионното производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ДОПК органите по приходите действат единствено и само в установените от закона рамки и имат задължението да изпълняват единствено това, което им е изрично разрешено или възложено от закона. Следователно, аргументът, че органите по приходите разполагат с правомощието да установяват прикрити трудови договори, тъй като това не им е изрично забранено от закона, в случая не е валиден, тъй като административните органи не могат сами да разширяват своя кръг от правомощия, а трябва да се придържат към конкретните предписания на закона.
Правомощието за обявяване на съществуването на трудово правоотношение е предоставено на контролните органи на Инспекцията по труда със закон и се упражнява по реда на чл. 405а от Кодекса на труда, където е регламентиран специален ред, по който се разрешава спорният въпрос относно характера на правоотношението – тоест, дали е гражданско или трудово. Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление на Инспекцията по труда. Въз основа на това постановление контролните органи на Инспекцията по труда предписват на работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор.
В решението се посочва, че относно характера на правоотношението, възникнало между ревизираното лице и трето лице, приходните органи имат две възможности за действие. Първата възможност е да зачетат волята на страните по правоотношението и да го приемат за гражданско, така както е обективирано в представения при ревизията договор, след което да пристъпят към установяване на дължимите данъчни и осигурителни задължения, а в случай че възникне съмнение, че е налице прикрито тредово правоотношение, органите по приходите разполагат с възможността да отнесат въпроса до контролните органи на Инспекцията по труда, на които единствено принадлежи тази преценка.