Обикновено след приключване на съдебно дело в полза на кредитора, длъжникът желае доброволно да изпълни паричното си задължение, но е възпрепятстван поради липса на данни за банковата сметка на кредитора. Често самите кредитори недобросъвестно отказват да предоставят тази информация, като по този начин се цели допълнително утежняване финансовото положение на длъжника, като предприеме действия по принудително събиране на сумата. Последното в крайна сметка ще принуди длъжника да заплати и допълнителните разноски по принудителното събиране. Поради тази причина, удобен вариант да бъдат избегнати тези неблагоприятни последици се явява предвидената в чл. 97, ал. 1, изр. второ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) възможност за освобождаване от отговорност чрез влагане на дължимата сума в банка. Въпреки съществуването на нормативна уредба, допускаща това, на практика реализацията и бива устойчиво и последователно блокирана от отказите на банките да откриват сметки в полза на кредитори с тази цел.
Идеята, на предвиденото от закона, е длъжникът да може да се освободи от задължението си и да може да докаже т.н. „забава на кредитора“ Такава възниква, когато кредиторът:
- не приема надлежно предложеното му изпълнение; или
- не оказва необходимото съдействие за неговото осъществяване, когато такова е необходимо.
В първия случай изпълнението на длъжника следва да е поставено в зависимост от определено действие на кредитора, без осъществяването на което е невъзможно да бъде изпълнено. Във втората хипотеза длъжникът следва да е предложил надлежно и точно изпълнение, но кредиторът да неоснователно да го е отказал. Този отказ може да е изричен или да се изведе от конкретното му поведение. Така, например, съдебната практика е възприела, че ако кредиторът не предостави поисканата от длъжника информация за банкова сметка или пък не предприеме действия за откриването на такава, безспорно е налице отказ от негова страна да получи предложеното изпълнение.
Съдебната практика, също застъпваща виждането, че за да е налице забава на кредитора, е необходимо длъжникът да представи доказателства, че освен предложението, действително е предприел каквито и да било действия по влагане на сумата в банка, включително и чрез удостоверяване на отказите на банки за откриване на сметка в полза на трето лице (Решение № 197 от 18.02.2014 г. по т. д. № 666/2012 г., I ТО на ВКС).
В този смисъл, на практика се разкриват следните основни проблеми в отношенията с банките:
- Голяма част от банките изобщо не допускат откриването на банкова сметка на трето лице. Тези откази са неправомерни, тъй като общото правило на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 3 на Българската народна банка (БНБ) не поставя ограничения по отношение на откриването на банкова сметка на лице, различно от искащия откриването. Напротив, Наредба № 3 на БНБ изрично допуска възможността да се открие сметка на името на трето лице. При откриване на банкова сметка с цел освобождаване от отговорност на длъжника, откриването не е свързано със задължения или неблагоприятни последици за титуляря-кредитор, а отношенията между банката и длъжника се уреждат по правилата на договора в полза на трето лице. Също така, отказите за откриване на сметки най-често не са писмени, тоест, се оказват недоказуеми при евентуален съдебен спор.
- Банките, които предлагат услугата да се открие банкова сметка на трето лице, поставят неизпълними условия, които са съобразени с вътрешните им правила. Проблемът най-вече е в набора от изискуемите данни и документи за откриването на такава сметка с цел идентификация на титуляря и неговите действителни собственици. Затруднения предизвиква и изискването да се представи спесимен от подписите на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката. Друго основание за отказ е необходимостта да се използват и обработват личните данни на лицето, на чието име ще бъде открита сметката, без да е налице съгласието му за това, което създава несигурност за защитата на личните данни.
В практиката на ВКС е поставян за разглеждане въпросът, налице ли е противоречие между предвидената в ЗЗД възможност, Наредба № 3 на БНБ и ограниченията, които поставя Закона за мерките срещу изпиране на пари. В решението си съдът е приел, че не е налице нормативна пречка за откриване на сметка в полза на трето лице и при действието на ЗМИП, стига да не са налице ограниченията въведени с този закон, свързани с идентификацията на страните, основанието за плащане, произхода на средствата и др. Според ВКС няма противоречие между възможността за влагане на сумата за кредитора в банка по ЗЗД и изискванията на Наредба № 3 на БНБ и ЗМИП.
Независимо от горното, в действителност по-голямата част от банките отказват да откриват сметки в полза на трети лица. Това показва, че въпросът следва да бъде изрично законодателно уреден, тъй като сегашната уредба продължава да създава практически неясноти и пречки. Отчитайки съществуващите практики, съдилищата следва да вземат предвид отказите на банките, включително, когато не са изразени писмено, като релевантни обстоятелства за отговорността на длъжника.
Ако не настъпи промяна нито в нормативната уредба, нито в съдебната практика, правото на длъжника да се ползва от забавата на кредитора, на практика остава блокирано, подобно на все по-рядко срещаната възможност за откриване на банкова сметка на лица, които не са български граждани.
