Във връзка с предприемане на действия по събиране на непогасени вземания, за банките-кредитори възниква налице правен интерес да потърсят наследниците по закон на починалите лица. До тяхното установяване банките не могат да реализират своите права, а именно – да ги поканят да изпълнят доброволно задълженията на техните наследодатели. Също не могат да предявят иск по реда на заповедното производство (чл. 410 и сл. от ГПК), което не би могло да бъде образувано срещу починало лице, поради липса на пасивна процесуална легитимация. Съгласно практиката на Комисията за защита на личните данни („КЗЛД“) единствената законосъобразна възможност в този случай е воденето на общо исково производство, в хода на което да конституират починалите наследници като страна в процеса.
Удостоверението за наследници е документ, удостоверяващ наследниците по закон на починало лице и се издава от общинската администрация въз основа на регистъра на населението. При поискване от банка на удостоверение за наследници на починал кредитополучател, е приложима нормата на чл. 106, ал. 1, т. 3 от Закона за гражданската регистрация („ЗГР“), където са уредени условията за предоставяне на данни от ЕСГРАОН, поискани от юридически лица. Поисканите от банката данни биха подлежали на предоставяне от страна на общинската администрация само в следните хипотези – въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на КЗЛД. Тъй като в този случай липсват и трите алтернативно предвидени условия общинската администрация следва да постанови отказ.
Твърденията на банките за невъзможността за защита на интересите им без разкриване на данни за наследниците на починали кредитополучатели са неоснователни. Процесуалните способи за осъществяване на дължимото от съда разглеждане на делото са законово регламентирани. Липсата на удостоверение за наследници към момента на предявяване на претенцията пред съда, не е пречка за започване на съдебен процес.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни („ЗЗЛД“), обработването на лични данни е допустимо, когато то ще послужи за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят. Банката е администратор на лични данни, но спрямо общинската администрация и наследниците на починалия кредитополучател се явява трето лице, чийто законен интерес – предявяване на твърдяно право по съдебен ред, няма преимущество пред интересите на наследниците от неправомерно обработване на личните им данни. Това е така защото искането за предоставяне на лични данни е базирано единствено на нуждите на едно бъдещо съдебно производство, при положение, че образуването му изцяло зависи от волята на банката. В случая банката-кредитор не е лишена от право на съдебна защита. Това право може да бъде предявено и реализирано по предвидения в закона ред, като не са налице пречки търсените данни да се разкрият с акт на съда (съдебно удостоверение), включен в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР. С посочения смисъл е и практиката на Върховния административен съд.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху най-новата практика на Комисията за защита на лични данни. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
Чувствайте се свободни да се свържете с нас за по-подробна информация по темата.