Настоящата статия разглежда част от правните проблеми, свързани с 3-D принтирането, и разрешенията, които дава българското право. Те са изследвани в контекста на конкретен казус, развил се на територията на Република Италия.
Казусът
В началото на март 2020 г., болница в един от най-засегнатите от COVID-19 райони на Италия, спешно се нуждаела от клапани за респираторите, използвани за лечението на пациенти в критично състояние. Производителят на тези клапани не могъл да осигури необходимите количества достатъчно бързо. Основателят на иновативна компания за адитивно принтиране и неговите служители започнали да проучват възможностите за производството на версия на клапаните чрез използване на 3-D принтери. Производителят и притежател на патента за производство на клапани отказал да предостави на компанията необходимата информация за производството на тези клапани. Служителите на компанията били принудени сами да проучат технологията за производство чрез разглобяване на оригинален модел на клапана. Само за няколко дни 3-D принтираните модели били тествани и необходимите количества клапани били принтирани.
Нарушение на патентни права
Патентът удостоверява изключителното право на притежателя му върху изобретението. Това изключително право включва правото на използване на изобретението, забраната за трети лица да го използват без съгласието на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента. Използването на изобретението включва неговото производство, предлагането за продажба, търговията с предмета на патента, прилагането на патентования метод. Законът за патентите и регистрацията на полезни модели („ЗПРПМ“) дефинира нарушението на патентни права като „всяко използване на изобретение, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя“.
В казуса по-горе компанията е започнала производството на 3-D принтираните клапани, независимо от отказа на патентопритежателя за клапаните да предостави необходимата информация за производството им. Ако казусът се развиваше в нашата страна, тези действия биха представлявали използване на изобретение в нарушение на патентни права.
С какви възможности разполага патентопритежателят при нарушение?
ЗПРПМ урежда няколко иска за нарушение на патентни права:
- Установителен иск за факта на нарушението – решението по този изчерпва предоставената защита единствено с установяване наличието на нарушение на патентни права;
- Иск за обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи – с решението по такъв иск нарушителят се осъжда да заплати на патентопритежателя обезщетение за претърпените от него вреди или сигурни, но нереализирани приходи;
- Иск за преустановяване на действията, нарушаващи патентните права – с решението по този иск нарушителят се осъжда да спре всички действия, с които се нарушават правата на патентопритежателя.
Ако последните два иска бъдат уважени, патентопритежателят може да поиска решението да бъде публикувано в два ежедневника за сметка на нарушителя, както и да бъдат унищожени предметът и средствата, с който е извършено нарушението.
Какво би могъл да направи нарушителят?
Отговорът на този въпрос се налага поради моралните въпроси, които поставя броя на спасените животи в резултат на това нарушение.
В разгледания казус патентопритежателят не само не се е съгласил 3-D компанията да произвежда клапаните, а и е отказал да предостави необходимата информация за това. Поради липсата на постигнато съгласие, отношенията не могат да бъдат уредени чрез сключване на лицензионен договор.
Доста хора биха оправдали поведението на компанията, тъй като в резултат на нарушението са спасени много човешки животи. ЗПРПМ, обаче, предвижда възможност за получаване на принудителна лицензия, в случаите, при които не може да бъде сключен лицензионен договор. Разглежданият казус попада в хипотезата за предоставяне на принудителна лицензия, когато обществен интерес налага това. Т.е. ако казусът се бе развил на територията на нашата страна, то компанията би могла да се обърне към Патентното ведомство за предоставяне на принудителна лицензия за производството на клапаните. В този случай, действията на компанията не биха съставлявали нарушение, а исковете на патентопритежателя биха били неоснователни.
