Европейска пенсия
Всеки гражданин на държава-членка на Европейския съюз (ЕС), който е работил на територията на повече от една държави-членки и е придобил осигурителен стаж в съответните държави има право да получи европейска пенсия. Това е пенсия, чийто размер се определя спрямо плащаните пенсионни вноски във всяка държава-членка и натрупания стаж. Европейската пенсия се състои от сумите, които всяка държава-членка трябва да изплати на работника за стажа на съответната територия.
Получаване на европейска пенсия и нейното изчисление
Лицето следва да подаде документи за получаване на пенсия в държавата по постоянното си местожителство. Документът, който се подава в България, е Заявление за получаване на пенсия. В него се декларира, че лицето има придобит осигурителен стаж в друга държава. След подаването на документите в държавата по местожителство, съответните органи са отговорни за обработката им и за събирането на информация за пенсионните вноски в други страни.
Важно за правото на пенсия е дали лицето отговаря на условията за пенсиониране във всяка от държавите, в които е полагало труд. Това обикновено са условия, свързани с необходимия осигурителен стаж и минималната възраст за пенсиониране, които варират в различните държави-членки. Ако в едната държава лицето няма необходимия осигурителен стаж, то съответните органи трябва да вземат предвид стажа от другата страна, в която то е работило. Двете държави правят служебни справки за заплатените вноски и за осигурителния период на лицето на съответната територия. Получава се европейски размер на пенсията, като всеки пенсионен орган ще изчисли частта, която трябва да изплати, отчитайки периодите на работа във всяка държава-членка на ЕС.
Има три вида изчисления, които се правят:
- Теоретичен размер – размерът на пенсията, ако целият трудов стаж на лицето е бил в съответната държава
- Самостоятелно обезщетение (национална пенсия) – размерът на пенсията за реалното време, през което е работено в съответната държава
- Пропорционално обезщетение – това е частта, която трябва държавата да изплати за времето, през което лицето е работило на нейна територия, базирана на теоретичния размер, реално прекараните години и общия стаж
При липса на необходимия според националното законодателство на страната стаж, няма да се изчислява националната пенсия, но ще се изчисли теоретичният размер и пропорционалното обезщетение. При наличие на необходимия осигурителен период, ще се изчислят национална пенсия, теоретичен размер и пропорционално обезщетение. Ако има разлика между националната пенсия и пропорционалното обезщетение, лицето има право да получава по-голямата сума. Общата сума, която ще получи, е равна на сбора на сумите от двете държави-членки.
Пример
А е работила 37 г. в България и 2 г. в Словакия. Словакия изчислява теоретичен размер – т.е. все едно А е работила там 39 г. и ще взима например 1200 евро. После изчислява пропорционално обезщетение за годините заетост в Словакия – 1200.2/39 = 61,54 евро. България изчислява националната пенсия за 37 г. стаж на територията й – например 700 лв. После изчислява теоретичния размер – 39 г., например 750 лв. Накрая изчислява пропорционалното обезщетение– 750.37/39 = 711,54 лв. Има право на по-високата сума от България – 711,54 лв. Европейският размер е сумата от двете държави общо, като всяка заплаща съответната част.
Лицата, полагали труд по трудово правоотношение в държави-членки на ЕС, имат право на съответна част от пенсията от всяка държава, в която са работили. Те следва да посочат този факт (наличието на осигурителен стаж, придобит в чужда държава) в заявлението си за пенсия в България (или в съответната държава по постоянно местожителство). Пенсионните органи на двете държави ще направят съответните изчисления служебно.