Всеки служител по трудов договор има право на платен годишен отпуск от поне четири седмици (двадесет работни дни). Забранено е компенсирането на неизползван платен годишен отпуск с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовия договор.
Тези правила се съдържат в Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета и са възприети в законодателствата на държавите членки на Европейския съюз.
Правилата изглеждат пределно ясни в случаите на действащи или законно прекратени трудови договори.
Прилагането на същите правила в случаите на незаконно уволнение и последващо възстановяване на предишната работа обаче е пораждало редица проблеми. Следните конкретни въпроси са били решавани противоречиво:
- Имат ли служителите право на платен годишен отпуск за времето от уволнението до възстановяването им на предишната работа, въпреки че в този период не са полагали труд за работодателя?
- Имат ли тези служители право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск при последващо прекратяване на трудовия договор?
В свое решение от 25.06.2020 г. Съдът на Европейския съюз („Съдът”) е дал положителен отговор на двата въпроса. Съдът е посочил също кой работодател (старият или новият) дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Какви са фактите, довели до въпросите към съда
Cъдът е отговорил в общо решение на запитвания на Районен съд-Хасково от 2018 г. и Върховния касационен съд на Италия от 2019 г. по два отделни случая.
Случаят в България накратко:
- Учителка от Пловдив е била уволнена, обжалвала е уволнението и след четири години е била възстановена на предишната й работа с решение на съд. Впоследствие трудовият договор за длъжността учител отново е бил прекратен, което прекратяване не е било обжалвано от служителя.
- Учителката е завела иск срещу училището за получаване на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от четири години, т.е. от първото уволнение до възстановяването на работа.
- Искът е бил отхвърлен на две инстанции. Върховният касационен съд не е допуснал касационната жалба на учителката за разглеждане, като се е позовал на трайната си практика, че правото на ползване на платен годишен отпуск е свързано с действителното полагане на труд за работодателя.
- Учителката е подала иск пред Районен съд Хасково за обезщетение за вреди срещу Върховния касационен съд. Районен съд Хасково е спрял делото и отправил запитване до Съда.
Случаят в Италия накратко:
- Служителка е била уволнена на два пъти от работодателя (банка), като и двата пъти уволненията са били признати за незаконни и служителката е била възстановена на работа. Впоследствие трудовият договор отново е бил прекратен.
- Служителката е завела дела срещу работодателя за обезщетения за неползвани платени годишни отпуски и специални отпуски за два периода.
- На две инстанции й е било признато правото на обезщетение за неползваните отпуски само за периода преди второто уволнение. Правото е било отхвърлено по отношение на другия период с аргумент, че в този период тя не е полагала труд за работодателя.
- Служителката е обжалвала пред Върховния касационен съд на Италия. Той е спрял производството и е отправил запитване към Съда.
Какво е отговорил Съдът?
Съдът е приел следното по отношение на правото:
- Правото на ползване на платен годишен отпуск е основно и неотменимо човешко право на служителя от особено голямо значение.
- Правото не може да се тълкува ограничително. Държавите членки са длъжни да не обвързват съществуването на това право с каквото и да е условие.
- Правото има двойна цел: да позволи на работника да си почине от изпълнението на задачите по трудовия договор и да разполага с период на свободно време. Поради това, правото на платен годишен отпуск по принцип трябва да се определя в зависимост от периодите на действително полагане на труд.
- Независимо от това, ако служителят не е в състояние да изпълнява задълженията си, правото на платен годишен отпуск не може да бъде обвързано от държавата членка със задължението за действително полагане на труд. Неполагането на труд поради болест например се приравнява на действително полаган труд и не ограничава правото на ползване на платен годишен отпуск.
- Неполагането на труд за времето от незаконното уволнение до възстановяването на работа е подобно на неработоспособността поради болест. Става дума за състояния, които са непредвидими и не зависят от волята на служителя. И в двата случая служителят следва да има право на ползване на платен годишен отпуск.
- Държавите членки могат да ограничават натрупването на периоди на неползван отпуск в случаите на болест, но не могат да ограничават натрупването в случаите на незаконно уволнение.
- Ако служителят е работил за друг работодател в периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на първата работа, този служител следва да претендира право на годишен отпуск за този период пред втория работодател.
Съдът е приел следното по отношение на обезщетението:
- Правото на годишен отпуск включва и правото на финансово обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за неползването на отпуска.
- Условия за обезщетението за неползван платен годишен отпуск са: трудовото правоотношение да е било прекратено и служителят да не е ползвал всичките дни годишен отпуск.
- Служителят, незаконно уволнен и възстановен на работа, може да иска платения годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа.
- Ако през този период съответният служител е работил за друг работодател, служителят следва да претендира обезщетението от втория работодател (не от първия).
Какво е значението на решението на Съда за България?
Решението на Съда обръща трайната съдебна практика в България правото на ползване на платен годишен отпуск да бъде свързвано с действителното полагане на труд за работодателя.
Занапред, незаконно уволнен и възстановен на работа служител ще има право на платен годишен отпуск за периода, в който не е работил за работодателя. Ако трудовият договор отново бъде прекратен, независимо от основанието за това, лицето ще има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
