На 23.10.2020 г. е насрочено закрито заседание на Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 7/2019 г., което е образувано по предложение на председателя на ВАС Георги Чолаков. Делото е образувано за разглеждане на следните въпроси:
- „Отговорността по чл. 19, ал. 1, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на трето задължено лице включва ли установеното задължение за лихви на главния длъжник?“
- „Обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС включва ли и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице?“
Отговорите на тези въпроси имат ключово значение за приложението на чл. 19 от ДОПК и на чл. 177 от ЗДДС, тъй като производствата по обжалване на издадените РА са спрени до излизане на тълкувателното решение.
Накратко за отговорностите, които разпоредбите на чл. 19 от ДОПК и чл.177 от ЗДДС вменяват на ревизираните лица:
Отговорността по чл. 19, ал. 1, ал. 2 от ДОПК касае физически лица, които действат в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник, мажоритарните съдружници или акционери, в дружество, което има непогасени данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски. За да бъде потърсена отговорност по чл. 19 от ДОПК следва да са налице конкретни лимитативно изброени в разпоредбата условия. Ако органите по приходите успеят да докажат, че тези условия са изпълнени, то те издават РА на лицата, посочени по-горе, с който им вменяват като задължение съответните непогасени от дружеството задължения. Тук възниква въпросът, следва ли на третото лице да му се вменява като задължение освен невнесеното от главния длъжник задължение и натрупаната лихва за забава.
Проблемът при отговорността по чл. 177 от ЗДДС е аналогична, като тя се прилага спрямо получатели по доставки, по които доставчикът не е внесъл дължимия от него данък, но е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с тази доставка. При определени условия, предвидени в разпоредбата, тази отговорност може да се приложи и спрямо предходни доставчици на доставчика, който дължи невнесения данък или спрямо всеки следващ получател по реда на доставките. Отговорността по чл. 177 от ЗДДС също се ангажира с издаването на РА, с който при изпълнението на определен фактически състав, на лицата по-горе се вменява задължение за невнесения данък от доставчика.
Именно в тези случаи възниква спорния въпрос: следва ли на третите лица, посочени изчерпателно в чл. 19 от ДОПК и в чл. 177 от ЗДДС да се вменява задължение и за лихви върху невнесените задължения от главния длъжник.
Органите по приходите на НАП и част от административните съдилища в страната приемат, че третото лице дължи и лихва, тъй като това са лица, които са посочени в чл. 14, т. 3 от ДОПК, а именно: лица, които отговарят за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. А по силата на чл. 16, ал. 3 от ДОПК тези лица са отговорни за данъците, задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им.
Част от съдиите във ВАС застъпват тезата, че лихви не се дължат, тъй като при систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 177 от ЗДДС отговорността на тази разпоредба е sui generis, а именно специална и изключителна сама по себе си, доколкото се отклонява от общите правила за облагане. Това я различава от хипотезата на отговорност на трети лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК, противно на застъпваната теза от приходната администрация.
Отговор на този спорен въпрос ще получим с решението на Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 7/2019 г.