- IVLawFirm - https://ivlawfirm.com -

Прекратяване на трудови договори поради закриване на част от предприятието – защо това се оказа предизвикателство

На пръв поглед разпоредбите от Кодекса на труда при закриване на част от предприятието са пределно ясни: работодателят в тези случаи има право с предизвестие да прекрати съответните трудови договори, след съобразяване на правилата за извършване на подбор и за закрила при уволнение.

Това основание за прекратяване обаче се оказва въпрос, решаван противоречиво в съдебната практика. Проблемите възникват поради разнообразието на случаи на преустановяване на дейности и/или реорганизиране на структури на работодателя, от една страна, и на сходството на закриването на част от предприятието със съкращаването на щата, от друга страна.

Еднакво трудно е преценяването както дали е налице закриване на част от предприятието, така и дали и как следва в даден случай да бъде извършен подбор между служителите. Особено остро се постави необходимостта от уеднаквяване на съдебната практика в случаите на закриване на офиси (центрове) на кредитни институции в едни и същи и/или различни населени места.

По едно дело на закриване на банков офис Върховният касационен съд (ВКС) с Определение от 30.09.2019 г. предложи Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение. С Разпореждане от 17.12.2019 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 5 от 2019 г. по следните въпроси:

  1. Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и
  2. Какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място.

А какво всъщност ни казва задължителната практика на ВКС до момента относно закриването на част от предприятието?

  1. Кога е налице закриване на част от предприятието?

Закриване на предприятието е налице, когато дейността на същото за в бъдеще се преустановява напълно. Преустановява се дейността на едно негово обособено звено, така че отпада необходимостта от осъществяването на съответната дейност, което и налага освобождаването на работниците, осъществявали тази дейност.

Закриване на част от предприятието е различно от случаите на вътрешно организационно преустройство на предприятието, налагащо вливане, сливане, трансформиране, промяна на наименованието на негови отделни звена. В тези случаи дейността продължава да се осъществява, макар и под други организационни форми. Закриване на част от предприятието изисква окончателно преустановяване на определена дейност, осъществявана от обособено звено на съответното предприятие, по начин, че за в бъдеще такава дейност да не се запазва. Преструктуриране или реорганизация, под каквато и да е форма,  не означава преустановяване на същата.

Не е налице закриване на част от предприятието, а само вътрешна реорганизация, в случаите, когато дейността на закритата част продължава да се изпълнява от друго обособено звено или се разпределя между няколко такива звена. Поради това в случаите, когато се закриват един или няколко финансови центъра към определена банка като заедно с това се открива нов такъв, към който преминават всички дейности, осъществявани от закритите такива, както и в случай че само част от дейностите преминават към новия център, а останалата част към други структури на банката, не е налице закриване на част от предприятието. Формалното закриване на част от предприятието няма да означава преустановяване на дейността на частта, ако тази дейност по някакъв начин продължава да се извършва от други структури и не е отпаднала необходимостта от съответните служители.

Съдебната практика приема, че част от предприятието е негово обособено, относително самостоятелно звено. Извеждането на критерии за обособеност и относителна самостоятелност  е основен мотив при преценка както дали е налице закриване на част от предприятие, така и дали подборът е задължителен и между кои служители следва да се извърши. Проблемът се задълбочава, когато самата структура на работодателя е сложна и включва множество обособени звена в няколко населени места – случаят с банките и техните центрове/офиси по места. Допълнително затруднение пораждат ситуации, при които едновременно се закриват центрове и открива нов и едни дейности се преустановяват и други се прехвърлят към новия център и/или стари центрове на предприятието на работодателя.

Приема се в част от решенията, че основната характеристика за относителната самостоятелност е организационно-управленската. Звеното следва да е обособена и относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието и да притежава относително самостоятелно ръководство в управленската структура на предприятието. Допълнителни критерии за обособеност са териториалният (по отношение на населеното място, регион, област на извършване на дейността), финансово-икономическият (по отношение на наличие на собствени приходи или на самостоятелна разходна сметка) и функционалният (по отношение на осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието).

В други съдебни решения е установено обаче, че работодателят може да оптимизира производствените процеси и да търси възможности за закриване на дублиращите се звена с припокриваща се основна дейност. Въпрос на работодателска дискреция е да реши кое звено да закрие и кое да продължи да съществува занапред. Признава се възможност за прекратяване на трудови договори поради закриване на част от предприятието в случаи, когато друго звено на предприятието продължава да осъществява дейност, идентична на преустановената в закритото звено. Тези решения са по-гъвкави в преценката си за обособеност като паралелно разглеждат управленската и организационна обособеност, дейностите и териториалния обхват.

Някои съдебни решения определят териториалният признак за водещ и към него добавят спомагателни. Обособена структура в предприятието на работодателя е не само териториално обособено звено или звено, което е отделено финансово-икономически, но и всяко образувание, което е обособено в организационно-управленската структура на предприятието – самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието. Такива са не само клонът на дружеството или негово поделение, но и отделните отдели, цехове, центрове, офиси.

Съдебни решения приемат, че банковият офис (финансов център, др.) притежава всички характеристика на обособено звено и че една банка може да има няколко такива обособени звена в рамките на едно населено място. При преустановяване на дейността от единия от офисите и неговото цялостно закриване като част от структурата на предприятието на банката работещите в него подлежат на уволнение на това основание.

Работодателят може да е изправен пред избор дали да се позове на закриване на част от предприятието или на съкращаване на щата. Двете основания са част от т. 2, ал. 1 на чл. 328 от КТ. Според едното виждане става дума за две отделни и самостоятелни, различни и несъвместими помежду си основания за едностранно прекратяване на трудовия договор, поради което заповедта за уволнение следва да сочи, на кое от двете основания се извършва уволнението. Ако това не е уточнено заповедта е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Според друго виждане, ако към момента на връчване на заповедта, на работника или служителя е станало известно правното основание, на което се прекратява трудовия му договор, заповедта не може да се отмени като незаконна, само поради неуточняване на кое от двете предложения от разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ се извършва уволнението.

Част от съдебната практика приема, че двете основания винаги са алтернативни и никога не могат да са взаимозаменяеми. Винаги е налице едно от двете и то следва от фактите, които подлежат на доказване.

Друга част приема обаче, че ако са налице условията на закриване на част от предприятието, работодателят може да приложи това основание, или да приложи основанието съкращаване на щата. Не съществува правна забрана работодател да уволни работник и на двете основания, тъй като те са самостоятелни и не зависят едно от друго. Двете основания не са взаимоизключващи се. Закриването на офис може да има за последица съкращаване на щата. Работодателят може да съкрати щата поради закриване на част от предприятието, но е възможно и да закрие част от предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на незакритата част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания. Няма пречка работодателят да посочи повече от едно основание за прекратяване на трудовия договор, стига те да не си противоречат взаимно. А в някои решения се приема, че дори и да си противоречат, уволнението би било незаконно, само ако не е налице нито едно от посочените основания.

  1. Следва ли работодателят да извърши подбор между служителите?

В повечето съдебни решения се приема, че подбор следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а измежду работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата. Подборът не е задължителен, когато се закрива обособено звено или се съкращават всички длъжности в него. Работодателят не е длъжен да извърши подбор между служители, които заемат сходни длъжности /с идентични или различни наименования/ в различни обособени структурни образования, в различни населени места. Работодателят не може едностранно да измени мястото на работа. Дори само поради тази причина подборът не може да включи служители с място на работа в различни населени места. Критериите тук за преценяване на обособеността на звеното включват териториалния, организационно-управленския, финансово-икономическия и др.

Подбор следва да се извърши само при съкращаване на щата, но не и когато то е съчетано с   окончателно преустановяване на определена дейност, осъществявана от обособено звено на съответното предприятие.

Различно мнение се застъпва в други решения. Съгласно тях, работодателят е длъжен да извърши подбор при закриването на отделно структурно звено, ако в оставащите структурни звена на предприятието /в същото населено място/ съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции. Липсва задължение за подбор единствено в случаите, когато структурните звена или щатните бройки се намират в различни населени места.

Според трета група съдебни решения, работодателят е длъжен да извърши подбор при закриването на отделно структурно звено, ако в оставащите структурни звена на предприятието в същото населено място съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции. Според решение на ВКС, ако банков клон представлява обособено структурно звено по своята организационно-управленска характеристика в цялостната структура на банката, при съкращаване на щата на една или повече (но не всички) от няколко еднакви или сходни длъжности в клон на банка при обособена дейност на същия в различни населени места в страната, работодателят е задължен да извършва подбор между всички лица, заемащи еднакви или сходни длъжности. Това задължение важи и при работници/служители в различни населени места. Въпреки че решението се отнася до съкращаване на щата, обособеността на звеното е обоснована тук през организационно-управленската структура и естеството на трудовите функции в рамките на клона като цялостна структура в страната.

Очевидно, прекратяването на трудови договори поради закриването на част от предприятието и извършването на подбор са предмет на противоречива съдебна практика. Чрез предстоящото приемане на тълкувателно решение се очаква внасянето на яснота за бизнеса и за служителите/работниците, които да са в състояние законно да упражняват правата и защитават интересите си.