С решение от месец юни 2020 г. Съдът на Европейския съюз (Съдът) потвърди основни принципи на облагането с ДДС за държавите членки. Решението е постановено в отговор на запитване на румънски съд по данъчен спор между румънско дружество и съответната национална администрация по публичните финанси във връзка с облагането с ДДС и корпоративен данък.
В решението са разгледани две групи въпроси по прилагането на законодателството на Европейския съюз (ЕС) в рамките на данъчна ревизия за облагане с ДДС, а именно:
- Нарушено ли е правото на защита, ако при ревизията лицето не е получило достъп до информация от административното му досие и тази информация е била взета предвид при определянето с решение на допълнителни данъчни задължения? В този случай решението подлежи ли на отмяна?
- Отказът да се приспадане данъчен кредит, ако лицето не може да представи други доказателства за реалното осъществяване на сделките, освен фактура, представлява ли нарушаване на принципите на данъчен неутралитет и на правна сигурност?
Съдът е дал следния отговор на горните въпроси:
Относно правото на защита при ревизии за определяне на задължения за ДДС
Решението за определяне на допълнителни задължения за ДДС на едно лице ще подлежи на отмяна поради нарушение на правото на защита, ако следните условия са едновременно налице:
- В рамките на ревизията лицето е поискало и не е имало достъп до информацията, която се съдържа в административното му досие;
- Тази информация е била взета предвид от органа при приемането на решението за налагане на допълнителните данъчни задължения;
- Не са налице цели от обществен интерес, които да оправдават ограничаването на достъпа до посочената информация;
- Сезираният с жалба национален орган е преценил, че ако лицето бе получило достъп до административната преписка, ревизията е щяла да има друг резултат.
Относно прилагането на принципите на данъчен неутралитет и правна сигурност от страна на държаните членки
Право на приспадане на данъчен кредит не може бъде отказано на лицето само на основание, че то не може да представи други доказателства за реалното осъществяване на сделките, освен фактурата. Недоказани подозрения на националната данъчна администрация не могат да обосноват непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит.
Това е така заради принципи на общата система на ДДС на държавите членки.
Тези принципи са потвърдени от Съда и са следните:
- Лицата имат право да приспаднат ДДС за закупени от тях стоки или получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки. Правото на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да се ограничава.
- Общата система на ДДС гарантира пълен неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС.
- Националните органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни установят, че лицето се позовава на това право с измамна цел или с цел злоупотреба.
- Отказването е възможно, ако от обективни данни се установи, че лицето-получател на стоките или услугите е знаело или е трябвало да знае, че участва в сделка, която е част от измама с ДДС.
- Националната данъчна администрация е тази, която трябва да установи, дали данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в измама с ДДС.
- Тези обективни данни трябва да бъдат установени в съответствие с правилата, предвидени в националното право.
- Мерките, които лицето трябва да е взело, за да се увери, че не участва в измама, зависят от конкретния случай. Но не може по принцип да се изисква от това лице да е проверило, че доставчикът му е в състояние да извърши доставките и е декларирал и платил ДДС. Не може да се очаква от това лице да притежава документи от доставчика си.
Представянето на допълнителни документи, извън фактурата, от страна на лицето, може да засегне непропорционално правото на приспадане и принципа на неутралитет. Поради това, националната данъчна администрация по правило не може да изисква такива документи.