На 24.10.2022 г. в Народното събрание беше внесен законопроект за Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Предложеният законопроект транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Законопроектът цели гарантиране на защита на сигнализиращите лица, както и справяне със съществуващата разпокъсаност на настоящата правна уредба по отношение на подаването на сигнали и по този начин да се подобри прилагането на правото на Съюза и на българското законодателство във всички определени области, в които нарушенията могат сериозно да навредят на обществения интерес.
Законопроектът урежда условията, реда и мерките за защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство, или на актове на Европейския съюз. Той е заложен в Националния план за възстановяване и устойчивост със срок за изпълнение третото тримесечие на 2022 г.
Подаването на сигнали и публичното оповестяване на нарушения е ефективен метод за прилагането на политиките на ЕС, тъй като чрез тях се разкриват и разследват нарушения на правото на ЕС. За съжаление, лицата, които разкриват определени нарушения – на европейското и на българското право, много често се въздържат да подадат сигнал от страх, че срещу тях ще бъдат предприети ответни действия. Поради тази причина предоставянето на ефективна защита за тях е от особена важност.
В приложното поле на закона са включени нарушения както на трудовото законодателство, така и на законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба. Задължени субекти по този закон са работодателите в публичния сектор (с изключение на общините с по-малко от 10 000 жители) и тези в частния сектор с 50 или повече работници или служители, като за тези с между 50 и 249 работници/служители е предвидена възможност за по-различна уредба. Засегнати от Законопроекта са и работодатели в частния сектор без значение от броя на работниците/служителите им, ако дейността им попада в приложното поле на определени актове на ЕС.
Действащата нормативна уредба към дадения момент предвижда правомощия на отделни органи и институции за проверка на сигнали в различни сфери на публичния сектор.. Всеки орган се подпомага от допълнителни структури, които извършват вътрешни проверки и работят върху вече подадени сигнали. Тази система обаче не е достатъчно ефективна. В частния сектор към момента липсват нормативни основания за изграждането на канали за вътрешно подаване на сигнали за нарушения.
Поради тази причина определянето на единен централен орган, който да разполага с правомощия в тази сфера, ще доведе до унифициране на правната уредба и ще повиши ефективността на борбата с нарушенията в областите, посочени от законаС настоящия законопроект се предлага КПКОНПИ да действа като централен орган за външно подаване на сигнали. Предвижда се и създаването на вътрешни канали за подаване на сигнали за нарушения от работодателите, които да гарантират пълнотата и поверителността на подадената информация. Цели се насърчаване на използването на тези канали, като за целта работодателите трябва да гарантират защитата на лицата и да предоставят ясна и лесно достъпна информация относно възможностите и реда за подаване на сигнали. След подаването на сигнала следва да се извърши вътрешна проверка от администратора по определен ред.
Законопроектът предвижда защита да се предоставя срещу предприети ответни действия, с цел отмъщение. Тази защита ще е приложима не само директно спрямо самите сигнализиращи лица, но и спрямо лица, свързани с тях по някакъв начин. Законопроектът предвижда защитата да се предоставя и на лица, които правят тази информация обществено достояние чрез разпространението й в онлайн платформи или социални мрежи, или на медиите и др.
Самата защита се изразява в забрана за ответни действия с цел отмъщение, които могат да бъдат под формата на уволнение, понижаване в длъжност, налагане на дисциплинарни мерки, предсрочно прекратяване или разваляне на договор и др. Законопроектът предвижда правила за обработката на сигнали и за защита на личните данни на лицата, посочени в сигнала. Посочват се и санкции за нарушителите.
С пълният текст на законопроекта можете да се запознаете тук [1]. С пълния текст на директивата можете да се запознаете тук [2].
С допълнителен материал относно разпоредбите на директивата можете да се запознаете тук [3]