Блокчейн технологията и криптовалутите са сравнително нова за нас концепция, която се базира на идеята за свободен пазар, без намеса на администратор. През 2020 г. за първи път беше дадена легална дефиниция на виртуални пари. Това стана с промени в ЗМИП. По смисъла на българското право „виртуални валути“ са цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път.
Тъй като криптовалутите като Биткойн, Libra, Ethereum (ETH), Litecoin (LTE), Neo и много други не съществуват извън виртуалното пространство те са много по-лесни за следене за отделния човек. Инвестициите могат да бъдат проследени благодарение на онлайн портфейлите, които служат като счетоводна книга. Блокчейн технологията не е централизирана. Тя се управлява от всички потребители и затова няма как да бъде компрометирана, освен ако някой не „хакне“ всички компютри по света, на които се държи информация, свързана със съответната криптовалута.
За да може да функционира една блокчейн система, тя се гради върху така наречените криптовалути. Криптовалутите са цифрови представяния на ценности или права, които могат да се прехвърлят и съхраняват по електронен път, използвайки специфична технология (известна като технология на класифицирана книга). Криптовалутите се предлагат в много форми и с различни права и функции. Криптовалутата може да служи като ключ за достъп до услуга, може да бъде проектирана да улесни плащанията, но може да бъде проектирана и като финансов инструмент или като прехвърляеми ценни книжа съгласно Директивата за пазарите на финансови инструменти.
Новото предложение относно криптовалутите на Европейската Комисия
Поради неяснота в организацията на криптовалутите и липсата на общи правила за всички държави- членки на ЕС, Комисията предлага пробен (пилотен) режим за пазарни инфраструктури, които търгуват и уреждат транзакции с финансови инструменти под формата на криптовалути. Пилотният режим, който ще позволява дерогации от съществуващите правила, ще осигури на регулаторите да натрупат опит за използването на технология на класифицираната книга в пазарна инфраструктура и за компаниите да изпробват решения. Идеята е да се позволи на компаниите да тестват и да научат повече за това как действат съществуващите правила на практика.
За други криптовалути Комисията предлага всеобхватна практика, която ще защити потребителите и целостта на нерегулираните преди това пазари на криптовалути. Тя ще обхваща не само субектите, които ги издават, но също така и всички фирми, предоставящи услуги около тези криптовалути, като например фирми, които държат активите на клиентите сигурни („попечителски портфейли“), субекти, които позволяват на клиентите да купуват или продават активи за реални пари и много други. Тази практика също така ще определя изисквания за нововъзникващата категория на така наречените „стабилни монети“, които са разделени на криптомонети, които се използват като електронни пари (идея на Комисията за виртуално евро) и криптомонети, използвани под формата на активи.
Основните елементи на предложението включват:
- Доставчиците на услуги за криптовалути (и по-специално платформите за търговия, борсите и доставчиците на портфейли) ще трябва да имат физическо присъствие в ЕС и ще бъдат обект на предварително разрешение от национален компетентен орган, преди да започнат дейността си. Те ще бъдат обект на капиталови изисквания, стандарти за управление и задължение да отделят активите на своите клиенти от техните собствени активи. Тези доставчици на услуги за криптовалути също ще бъдат предмет на информационни изисквания, за да се избегнат рисковете от кибер кражби и хакове.
- Новите правила също ще забранят злоупотребата с вторичните пазари за криптовалути, които преди не са били обхванати от регламента за финансовите услуги. За да се гарантира целостта на пазара, инициативата предвижда и специални мерки за предотвратяване на злоупотреби, като вътрешни сделки и манипулация на цените. Например от доставчиците на услуги за криптовалути ще се изисква да въведат механизми за наблюдение и правоприлагане, за да предотвратят потенциалната пазарна злоупотреба.
- Що се отнася до емитентите на криптовалути, днешното предложение изисква публикуването на „бяла книга“, включваща цялата подходяща информация за конкретния криптоактив. Такава информация ще включва подробно описание на емитента, проекта и планираното използване на средства, условия, права, задължения и рискове. Членовете на управителния орган на емитента ще трябва да отговарят на стандартите за почтеност, а заблуждаващите пазарни комуникации от емитентите на криптовалути са забранени. Спазването на всички тези изисквания ще бъде контролирано от националните компетентни органи (НКО) или ЕБО в случай на криптомонети с референтен актив, за да се намали рискът от обикновена измама.
- За емитентите на криптомонети, свързани с активи, основните изисквания включват задължението да бъдат упълномощени, изисквания за управление, правила за конфликт на интереси, разкриване на механизма за стабилизиране, правила за инвестиции и допълнителни изисквания за воденето на така наречената „бяла книга“. Например задължението за разкриване на информация за всяка потенциална претенция и минимални права върху такава претенция.
- „Копачите“ на криптомонети ще бъдат подчинени на регулаторните изисквания на Директивата за електронните пари и правилата, определени в Регламента за пазарите на криптовалути, което например означава, че те трябва да предявят иск за притежание на криптомонети.
- Доставчиците на услуги за криптовалути ще бъдат обект на организационни изисквания, правила за съхранение на средствата на клиентите и правила за задължителни процедури за обработка на жалби и конфликт на интереси. Освен това ще има специфични изисквания в зависимост от вида на доставчика на услуги за криптовалути.
- За да осигурят ефективен надзор, държавите-членки трябва да определят компетентен орган или няколко компетентни органи, които да следят за изпълнението на изискванията на Комисията, както и да осигури надзор. За емитентите на значими активи надзорът ще се извършва от Европейския банков орган. Значителни суми под формата на криптомонети ще подлежат на двоен надзор от националните компетентни органи и ЕБО.
Данъчно третиране в България
През 2012-2013 г. Национална агенция по приходите (НАП) издаде инструкции, според които приема криптовалутите за финансов актив, печалбите от който подлежат на деклариране и данъчно облагане. В своето Разяснение № 3-580 от 19.03.2018 г. НАП дава отговори, макар и под уговорка за тяхната условност, на някои основни въпроси по повод данъчното третиране на сделките с виртуални валути.
ЗДДС
Според Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) „добивът“ на биткойн чрез изчислителни дейности представлява доставка на услуга, която ще е облагаема, доколкото е извършена от данъчно задължено лице (т.е. всяко лице, което действа в рамките на независимата си икономическа дейност) и е с място на изпълнение на територията на България.
Според практиката на Европейския съд освобождаване от ДДС ще има, ако виртуалната валута биткойн може да бъде дефинирана като платежен инструмент и начинът й на функциониране включва прехвърляне на парични суми (както при плащанията, преводите и чековете). Следователно, дори криптовалутите да не представляват пари в класическия смисъл и да нямат номинална стойност, поради факта, че те се използват за замяна срещу пари, стоки или услуги, търгуването с виртуална валута ще представлява именно доставка на финансови услуги.
С това, според практиката на Съда на ЕС, продажбата на криптовалути ще попада в кръга на освободените (от ДДС) доставки на финансови услуги.
Въпреки това в момента, в който данъчните основи на тези доставки на финансови услуги, когато същите представляват основна дейност (заедно с други постъпления от доставки на финансови и облагаеми услуги или стоки), надхвърлят 50 хил. лв. за 12 месеца, преди текущия месец възниква задължение за регистрация по Закона за ДДС. „Когато оборотът е достигнат за период, не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът“, казват от НАП.
ЗДДФЛ
Както вече установихме според данъчните органи в България доходите, реализирани от физически лица от продажба на биткойн, следва да се третират като доходи от продажба на финансов актив. Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) третира тези доходи като облагаеми. Те се декларират в Таблица 2 от Част 1 от Приложение № 5 на годишната данъчна декларация в годината, следваща година на реализирането му, като не се изисква да се прилагат специални документи, доказващи дохода. Облагаем доход има, когато е реализирана печалба – продажната цена е по-голяма от тази на придобиване. Ако през данъчната година не са извършвани сделки, то задължението за деклариране отпада.
За да се определи облагаемия доход се взема предвид сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, като се намалява със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив.
ЗКПО
От гледна точка на ЗКПО сделките с криптовалути също спадат към операциите с финансови активи. Това дали се облагат или не обаче зависи от стопанската цел на придобитите виртуални валути.
Знаем, че за целите на корпоративното подоходно облагане данъчният финансов резултат се определя чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат. В същото време когато липсват специални разпоредби за данъчното третиране на счетоводния приход, възникнал от продажба на виртуална валута, тогава този приход се взема предвид за целите на облагане с корпоративен данък, без да е необходимо преобразуване на счетоводния финансов резултат.
От казаното до тук на теория става ясно, че сделките с криптовалути подлежат на подоходно облагане. Въпросът е обаче, как данъчната администрация ще следи за тях и ще контролира декларирането на така реализираните доходи, при положение, че както валутата, така и сделките и потребителите са криптирани. Реално проследяването може да стане само в рамките на данъчна ревизия при откриване на финансовите потоци от осребряване на виртуалната валута.
Кога и какво трябва да декларирам пред НАП, ако търгувам с криптовалути?
Основната цел на инвестицията в криптовалути е именно печалбата. Подобно на инвестицията в акции, тази във виртуалната валута работи на същия принцип, а именно – печалба при нарастване цената на вече закупена определена от нас сума. Но кога точно се декларира тази печалба пред НАП и как се облага тя?
- печалбата се ползва за лични нужди: В случай, че покупателната стойност на закупената криптовалута нарасне след даден период и печалбата се използва за лични нужди и е еднократно, то тогава печалбата не се облага с ДДС, подобно на случаите, когато закупуваме чуждестранна валута и нейната себестойност нарасне.
- когато печалбата е с търговска цел: Отново в случай, че покупателната стойност нарасне след определен период от време, но печалбата се използва с търговска цел и цялостно инвестирането е с цел търговия, то тогава печалбата трябва да се декларира пред НАП.
- когато „копаем“ криптовалути: Копаенето на криптовалути може да се случи посредством закупуването на видеокарти или специални машини, с които „копачите“ получават малка част от криптовалутата. В този случай, според разясненията на НАП, човекът се смята за едноличен търговец и печалбата му се облага с 15%, ако е физическо лице.
Какъв валутен курс се взима при пресмятане на данъчна основа?
За определяне на данъчната основа, в лева, се взема референтният курс на съответната платформа, на която се търгува криптовалутата и дните на реализираните сделки или превалутирането.
Деклариране пред БНБ?
За момента придобиването на „биткойн“ и на другите криптовалути не се третира като „сделка с електронни пари“ и не подлежи на надзор от БНБ, поради това не следва да се декларират пред БНБ.
Криптовалутите не са финансови инструменти и не се регулират от КФН.
